Ако детето ви се страхува да спи на тъмно и вярва, че в шкафа се крият страшни същества, време е на нощното му шкафче да се озове романа на Алан Сноу – „Тук има чудовища”. Защото дори да ги има наоколо, опознаем ли ги, ние ще научим колко мили и отзивчиви са те.
Точно така се държат кутийковците и зеленоглавите, който живеят под земята на града Плъховмост и излизат на повърхността му само нощем, когато няма да изплашат никого, но ще успеят да набавят така важните гайки и болтове за едните и храна на другите. Плъховмост е странно място, в което храната не се намира само по масите за вечеря, но тя може да бъде уловена и създадена. При това понякога не особено качествено и дори вредно за здравето на околните (съвсем като в реалния живот).
Илюстраторът и създател на повече от 160 книги за деца, а също и авторът на поредицата „Хрониките от Плъховмост”, започваща с „Тук има чудовища”, изгражда свят пълен с мили чудовища и лъскави предатели. В първата книга Артър и неговия Дядо, което не му е съвсем дядо, изобретателката Марджъри и адвоката Уилбъри ще се обединят, за да спрат гадния злодей Краднър. Неговата най-голяма мечта е да разруши Плъховмост и да от останките да създаде фабрика за развалено сирене. Не от онова, синьото, което мирише специфично, но е разкошна добавка към пресните салати, а сирене, което е некачествено, вредно и опасно за здравето.
Злодеят има своя армия с неудачници, намерили себе си в подчинението на онзи, който тропа по-силно с крака и е най-шумен и за него те са готови на всичко. Дори да ходят на лов за сирена така необходими на тяхното чудовище, което отглеждат в мазето и с което заедно ще извършат своите зли деяния.
Артър, Уилбъри, Марджъри и останалите пък са анонимните герои на града, които ще го спасят от гадния Краднър и ще усетят силата на истинското приятелство, сплотяващо напълно непознатите за секунди.
Първият том от „Хрониките на Плъховмост” е пълен с над 500 малки черно-бели илюстрации на автора Алан Сноу, които ще покажат на вашето хлапе как изглеждат „страшните” чудовища на нашето въображение, а след като прочетете за смелите им подвизи, може да му напомните, че „Не всичко що е злато блясък има” и че някой от най-добрите и смелите сърца се крият в не до там красивата обвивка. Изобщо, книгата е пълна с теми, за размисъл и дискусия с детето ви, което ще види историята само на повърхността, но вие като възрастен, определено ще прочетете и скрития смисъл на посланията и ще може да му даде ясни примери за тях, обогатявайки така часа на четенето преди лягане и с малко възпитателна дейност.
Повече за Настя прочетете тук
Normal
0
false
false
false
EN-US
X-NONE
X-NONE
ТУК ИМА ЧУДОВИЩА
ХРОНИКИТЕ ОТ ПЛЪХОВМОСТ 1
АЛАН СНОУ
Добре дошли вПлъховмост. Но
внимавайте, защото там се крои хитра измама. Младият Артърналетява наужасяващия разбойник Крадълие в капансам вграда,
след като му е отрязан всеки път към дома.Междувременно
Крадъл и хората муработятнеуморно и потайно по злияиподълпланда унищожатцелия град.
Дали Артър ще успее да осуети злитепланове на Крадъл ида
намери пътякъм дома с помощта наприятелите си кутийковци и зелеглави, няколко чудати граждани, плъховетеи
пиратитеот Морската пералня на Плъховмост?
От „Скул Лайбръри Джърнъл”:
Плъховмосте населен снай-различнистраннисъщества исъщо толкова странни хора. Подземните
обитатели, сред които са кутийковците (срамежливи
същества, облечени в кашони) и зелеглавите (които почитат
зелетои привързват зелки към главите си)
живеят в тунелии пещериподграда.Едно момчена име Артъризлиза от подземния
си доми откривазълзаговор. Потайните членовете на
Сиренената гилдия, водени от противния
Крадъл, отвличат подземните жители и кроят заговорда завзематграда.Съюзницина АртърсрещуГилдията са подземните обитатели,
един човек сжелезничорапиипиратитеи плъхове, които управляват Морската
пералня. В книгата има много вдъхновяващ шемет, който
може да се хареса на почитателите наРоалдДалиЛемъниСникет. Многобройнитевисококачествени,черно-бели илюстрации оживяват Плъховмост и неговитеграждани,с акцент върхукомичниятон,ипомагат за развитието на историята. Действието
ясно се разгръща по-скоро засмях,
отколкото за напрежение,както когатогероитеотблъскватнападение срещукораба, като стрелят с катапултиоткюлоти.
Някои читателиможе да загубятинтересвпонякогалутащата се поредицасъбития, но краткитеглави, интереснитесъщества,странноточувство за хумори въздействащите илюстрации
правяттази книгадобър избор за
децата, които обичат дългото ибезгрижно
фентъзи.
Сивън
Енгелфрийд
От
„Буклист“:
На гърба с приспособление за летене, коетосе състои от кожени крилаи кутияс ръчка,
Артъртихопърха
из нощнотонебенад
град Плъховмост. Откъсва връзка бананиоторанжериятана„много едра дамас многодълга пръчка” и
побягва, но става свидетел на незаконенлов
на сирене, подгонват го и се озовава в беда.Скоросмелото момче
се съюзява с кутийковци, зелеглави, пирати, плъхове, пенсиониранадвокати хвърления в затвора Мъж
с железничорапи, в битка срещуглутница долни злодеи.
Сноу, който е написали илюстриранисмешникниги с картинки като „Как всъщност действа Дядо Коледа” (2004
г.), предлага малки,подробни, щрихованирисункинапочтивсяка страница отромана. Илюстрациите помагат в ориентирането и вдъхват живота
на по-фантастичнитегерои, те често
са забавни, но и правяткнигатадостъпна запо-малките
деца, които обичат дългикниги.Находчивата фантазия на Сноу, която
донякъде напомня на творбите на РоалдДал, съчетава смели сърца,ужаснинеприятностиивдъхновеналудост.
КаролинФелан
РЕВЮ
„Тук има чудовища” разпалва въображението с дръзки герои, прекрасни
илюстрации и други фантастични изобретения, които напълно ще задоволят детския
апетит за забавление. Свеликолепните сиилюстрации и сюжет, изграден с богатовъображение, „Тук има чудовища” показва,
че може би РоалдДалиманаследник в ХІХвеки че Дж. К. Роулингможе би имаконкуренция.
„Дъ Биг Ишу”
Рисунките на Сноу показват дикенсовград,
акарикатуритему с
глуповати лица и прецизно изрисувани машиниправят тазикнига толковазабавна за разглеждане, колкото и за четене.
Николет Джоунс, „Съндей таймс”
Сноу е написалсимпатична, на моментисюрреалистичнаистория, придружена от десеткифантастичниилюстрации, чийто стил е
нещо средно между МървинПийки ЕдуардГори. Напоследък не се срещат често толкова щедроилюстрирани
текстове, а някои от рисунките на сградите създават много силна
атмосфера.
„Букс фор Кийпс”
Историята бързо завладява читателя. Тя е смешна и
забавна, чудатакато илюстрациите
на автора…визуалнатаобразносте фантастичнаи в дватасмисъла на думата. Искреното,
пленително забавление пропива цялата история.
„Скул
лайбрериън”
За автора
Алън Сноу е добре познат автор и илюстратор на детски книги, както и в
много области на дизайна и анимацията. Написал е два романа: „Тук има чудовища”
и „По-лоши неща стават в морето!”, и двата се развиват в прекрасно чудатия свят
на Плъховмост. Алън Сноу живее в Бат, Англия.
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“,serif;}
Появата
Беше късна неделна вечер и Плъховмост мълчеше – сребърносив
под лунната светлина. По здрач бе валяло и дъждът бе отмил облака дим, който
обикновено виснеше над града. Сега дългите сенки на фабричните комини падаха в
мазните локви по пустите улици. Градът си почиваше.
В алеята, минаваща зад Предната улица, помръдна тежкият
железен капак на отводнителна шахта сред камъните. Нещо го буташе изотдолу.
Едната страна се повдигна с няколко сантиметра и две очи
внимателно огледаха алеята през процепа. Капакът се повдигна още повече и се плъзна
настрани. Появи се главана момче, с
дървен шлем с девет или десет антени. Момчето надникна през отвора и се огледа,
после затвори очи и заслуша. За миг всичко бе тихо, после далечен кучешки лай
отекна от стените и отново се възцари тишина. То отвори очи, пресегна се от
дупката и се измъкна на алеята. Облеклото му беше много странно – дълга до
земята широка връхна дреха, изплетена от меко въже, а под нея – къс цял костюм
от стар чувал за захар. Краката му бяха увити в намотан груб плат, завързан с
канап.
Над него се издигаше необичайно приспособление, прикрепено с
кожени каишки за раменете му. На гърдите му имаше дървена кутия с ръчка за
навиване от едната страна и два месингови бутона и копче отпред. Гъвкава
метална тръба свързваше кутията с чифт свити криле на гърба му, изработени от
кожа, дърво и месинг.
Момчето плъзна капака на шахтата обратно, бръкна под костюма
си и извади кукла, облечена точно като него, на която заговори. – Дядо, отгоре съм.
Мисля, че довечера ще трябва да градинарствам. Неделя е и всичко е затворено.
Кофите зад странноприемницата ще са празни. Чу се пукот на статично
електричество и слаб глас долетя от куклата.
– Добре, но внимавай, Артър! И помни, взимай само от по-големите
градини… и то само ако има изобилие! Много хора оцеляват единствено
благодарение на собствената си реколта.
Артър се усмихна. Беше го чувал много пъти.
– Не се тревожи, дядо, не съм забравил! Ще се обадя веднага
щом приключа.
Момчето върна куклата под костюма си и започна да навива
ръчката на кутията на гърдите си. Слабо бръмчене се чуваше почти две минути,
докато навиваше, спирайки за малко, когато ръката започваше да го боли.
После някъде вътре в кутията звънна звънче и Артър спря.
Приклекнал, огледа силуетите на сградите и натисна едното копче. Крилете на
гърба му се разгънаха. Натисна другото копче и в същото време скочи колкото
можа повисоко. При скока крилата безшумно загребаха въздух. В дъното на маха си
се сгънаха, издигнаха се и пак се спуснаха. Крилете го задържаха във въздуха,
на няколко стъпки над земята. Артър завъртя леко копчето, наклони се напред и
вече се движеше. Усмихна се… Артър летеше.
Напредваше бавно по алеята, без да се подава над стените.
Когато стигна до края, отново настрои копчето и се издигна до пролуката между
еднаквите покриви на фабриката за лепило. Знаеше маршрут, скрит от очите на
жителите на града. Когато бе тъмно или имаше гъст смог, беше лесно. Но тази
вечер бе ясна и с пълнолуние. Вече два пъти в подобни вечери го бяха
забелязвали деца – през прозорците на стаите си. Засега се измъкваше, тъй като
никой не им вярваше, когато твърдяха, че са видели фея или летящо момче, но тази
вечер не биваше да рискува.
Артър стигна до края на пролуката между покривите. Спусна се
леко и прелетя през големия двор на конюшня. Един кон вдигна глава и леко
изцвили. Артър настрои скоростта на крилете и увеличи височината, конят го
притесни. На другия край на двора отново се издигна над огромен портал с
шипове. Пресече пуста алея, спусна се по тясна улица, по която плътно един до
друг бяха наредени гърбовете на къщи без прозорци, и стигна до друга висока
стена. Внимателно настрои копчето и много леко се вдигна дотолкова, че да вижда
какво има отвъд зида. Там се простираше голяма зеленчукова градина, окъпана от
бледата светлина, която хвърляха прозорците на къщата. Артър видя, че единият
беше отворен и оттам долитаха повишени гласове и тракането на плочки за домино.
„Значи ще са заети“, помисли си момчето и отново огледа
градината. До стената в най-отдалечения от къщата край имаше голям навес.
Отново погледна към къщата, после се издигна над стената и
се насочи към парника, като внимаваше да не попадне в светлината от прозорците.
Спря пред вратата на оранжерията и изключи и сгъна крилете. Когато отвори
вратата, топло ухание облъхна лицето му, смесица от аромати – някои познати,
други не.
Парникът бе изпълнен с тъмни листати силуети, виснали от
покрива, други се виеха по почти невидими опънати въжета. Артър разпозна
домати, краставици и грозде над главата си.
Момчето си проправи път до дърво, израснало край далечната
стена, което имаше клони само на върха. До ствола му, под клоните, висеше
голяма връзка банани.
Едва сдържайки задоволството си, Артър откъсна един банан,
обели го и лакомо го изяде. Когато свърши, се обърна към парника – нищо не се
беше променило. Бръкна под костюма си и извади мрежеста торба, после с
нетърпение задърпа връзката банани. Не беше толкова лесно да се откъсне цялата,
колкото беше с единия банан, и Артър разбра, че трябва да дърпа с всички сили.
Но бананите не падаха. В отчаянието си скочи с два крака във въздуха и ги
размаха. Внезапно се чу силен пукот и цялата връзка, заедно с момчето, падна на
земята. Дървото отскочи назад и удари стъкления покрив със силен трясък.
„Хей! Има нещо в оранжерията!“, долетя вик откъм къщата.
Артър трескаво се изправи на крака, грабна мрежестата торба
и погледна през стъклото – в градината все още нямаше никого. Втурна се да
събере колкото се може повече банани и ги натъпка в торбата. В този миг чу
затръшване на врата и звук от стъпки – и побягна към градината.
През зеленчуковите лехи с усилие се носеше много едра дама с
много дълга пръчка. Артър се хвърли към градинската стена, бясно натисна
бутоните на кутията си и скочи. Крилете му се разтвориха рязко и започнаха да
плющят, но не достатъчно силно, че да го издигнат, и той се озова на земята.
Изохка – бананите бяха допълнителен товар! Но не беше готов да ги пусне и да
отлети с празни ръце – бяха твърде ценни. Все още стиснал торбата с една ръка,
Артър се пресегна с другата към копчето от кутията и силно го завъртя. Крилете
незабавно удвоиха силата на плясъка си и движението им стана размазано. Жената
вече го достигаше, но Артър се изстреля почти вертикално нагоре. Тя побесня от
ярост и размаха пръчката над главата си. Преди Артър да излети на безопасно
разстояние, един силен удар се стовари върху крилете му и го запрати напред във
въртеливо движение.
– Малък безобразнико!
Върни ми бананите! – изкрещя жената.
Артър се си пое дъх над стената, за да се стабилизира, бързо
настрои крилете и прескочи от другата страна.
Стомахът му се беше свил на топка. Опасността го грозеше
винаги когато излизаше нощем да събира храна, а този път бе най-близо до
залавянето откогато и да било досега. Трябваше да се скрие някъде на
спокойствие, да си почине и да се възстанови.
„Де да можехме да живеем над земята като всички останали!“,
помисли си той със съжаление.
Сега прелетя през града по най-безопасния маршрут, който му
беше известен – между покривите, по най-тъмните улички и през пустите дворове –
докато накрая не стигна до изоставения Дом на сиренето.
Домът на сиренето бе най-внушителната постройка в града,
по-високи от нея бяха единствено някои от фабричните комини. В миналото тя бе
домът на сиренената гилдия в Плъховмост. Но сега тази индустрия бе загинала и
гилдията с всичките ѝ членове бе разорена. Прозорците и вратите на сградата
бяха заковани с дъски и тя пустееше. Позлатените статуи, чийто блясък някога се
виждаше от целия град, бяха почернели от същите тези сажди, които отровиха
сиренето.
Артър кацна на билото на покрива и започна да се настанява
сред статуите, когато до ушите му долетя тъжно блеене. Заинтригуван, той се
заслуша внимателно, но не чу нищо повече, затова скри бананите зад една статуя,
изкатери се по покрива и долетя до плочата най-отгоре, на която се крепяха ветропоказателят
и гръмоотводът.
Пред него се простираше пълна панорама на града и заобикалящите
го местности, пресичана само от комините на заводите. В далечината, на лунната
светлина, различи някаква процесия, поела към гората. Изглежда група конници
преследваше нещо.
Normal
0
false
false
false
EN-US
X-NONE
X-NONE
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,sans-serif;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
Отзиви
Все още няма отзиви.