" Дайми Брадвата живееше в една къща, в която всичко си беше такова, каквото винаги е била.
"Коминът си стои върху къщата и пуска навън дима – казваше Дайми Брадвата. – Дръжките отварят вратите. Прозорците са винаги или отворени, или затворени. В тая къща ние сме винаги или на горния, или на долния етаж. Всичко си е такова, каквото винаги е било."
Затова Дайми Брадвата реши да остави децата си да измислят сами своите имена.
– Първите думи, които кажат, когато се научат да говорят, ще бъдат имената им – рече той. – Нека сами си ги измислят.
Първото момче, което се роди в къщата на Дайми Брадвата, се нарече Моля Дайми. Първото момиче, което се роди по-късно, си измисли името Няма Дакажа.
И двете деца имаха в очите си нощните сенки на равнините, а на челата им грееха лъчите на ранното утринно слънце."
Отзиви
Все още няма отзиви.