„Чу се звън на камбанка, духчето стана невидимо и отлетя нанякъде. А горските животни продължиха да се чудят какво е това странно Нещо, което всеки ден се грижи за тях. Само бухалът знаеше, но като истински приятел запази тайната и не каза на никого.“
Корица и илюстрации: Милослава Найденова
СТРАХЛИВИЯТ ПРИНЦ
Преди много, много години живял един принц, на
име Мики. Той бил най-страхливото дете на света. Плашел се от всичко.
Още
щом се събудел сутрин, започвал да вика:
– Мамо-о-о-о!
Мамо-о-о-о! На одеялцето ми е кацнала една муха. Сигурно иска да ме изяде. Ела,
да ме спасиш от нея.
Майка му – кралица Фортензия фон Дубенбубен –
идвала и прогонвала мухата.
Мики обличал дрешките си и сядал да закусва,
но след малко пак почвал да пищи:
– Мамо-о-о!
Мамо-о-о-о! По стената пълзи едно паяче. Предполагам, че иска да ме грабне в
пипалата си и да ме отнесе някъде.
Кралица Фортензия фон Дубенбубен хващала
паячето и го отнасяла навън.
След закуска принц Мики излизал да си играе в
градината. Там имал люлка и пързалка, по която много обичал да се катери. Но и
в градината постоянно се появявали животинки, от които той ужасно се страхувал.
– Мамо-о-о-о!
Мамо-о-о-о! – викал страхливият принц. – Ела да видиш какво страшно нещо има
тук. С черупка и с рога!
– Това
е охлюв, миличък – обяснявала му кралица Фортензия фон Дубенбубен. – Той е
добричък. Няма да ти направи нищо.
– Да,
бе! – викал принц Мики. – Знаеш ли колко лошо ме гледа? Сигурен съм, че иска да
ме ухапе. Моля те, махни го оттук.
Кралицата вземала внимателно охлюва и го
премествала в лехата с лалетата.
Принц Мики се страхувал и от врабчетата. Щом
видел врабче, веднага се разпищявал:
– Мамо-о-о-о!
Мамо-о-о-о! На брезичката кацна едно врабче, което ще ме грабне и ще ме отнесе
в гнездото си. Много ме е страх от него.
А
врабчето отлитало, уплашено от виковете на принца.
Принцът
се страхувал най-много от котки. Когато видел някоя котка да се разхожда
наблизо, направо се разтрепервал.
– Мамо-о-о!
Мамо-о-о-о! – викал Мики. – Тука има една котка. И ми вика “мяу”. Според мен на
котешки език “мяу” означава, че ще ме изяде.
Когато
видел мравки, принцът изпадал в ужас.
– Мамо-о-о!
Мамо-о-о! – крещял той. – Мравките искат да ме хванат и да ме отвлекат в
мравуняка си. Виж колко са много!
Принцът
бил толкова страхлив, че се плашел дори от цветята. Когато цъфнели лалетата и
зюмбюлите в градината, той започвал да вика:
– Мамо-о-о!
Пом-о-о-ощ! Тук са се появили някакви странни цветя, от които много ме е
страх…
Един
ден на поляната пред двореца дошъл огромен дракон. Със страшна муцуна, жълти
очи и големи, остри зъби. Ръмжал зловещо.
В
това време принц Мики си играел на пързалката. Чул, че някой ръмжи отвън и
изтичал да види какво става. Излязъл пред портите на замъка и видял дракона.
– Кой
си ти? – попитал Мики.
– Аз
съм най-страшният дракон. Ако не ми дадете всичкото си злато и скъпоценности,
ще пусна огън от ноздрите си и ще запаля целия замък. Аз съм много страшен и ще
ви унищожа.
– Чакай
малко! – казал принц Мики, влязъл в замъка, отишъл в стаята си, взел дървения
си меч и се върнал при дракона.
– Хайде
да се бием! – казал Мики.
– Не
те ли е страх от мен? – попитал драконът.
– Защо
да ме е страх? – казал Мики. – Не си муха, не си паяк, не си охлюв, не си
врабче, не си мравка. Хайде да се бием!
И
двамата почнали да се бият. Драконът изригвал огън от ноздрите си, но Мики
успял да го прободе с дървения си меч в крака. Отворила се рана, от която
закапала зелена драконска кръв.
– Ти
ме победи! – казал тъжно драконът. – Вече няма да нападам замъка ти.
– Чакай!
– казал Мики, изтичал в замъка и след малко донесъл лепенка, с която залепил
раната на дракона.
– Благодаря
ти! – казал драконът. – Ти си добро момче. Затова ти
обещавам, че вече няма да те нападам, а ще ти бъда приятел и ще те пазя от
всичко.
– Мамо-о-о-о!
Мамо-о-о-о! – развикал се принцът. – Върху дракона кацна една муха. Ела да ме
спасиш от нея!
Отзиви
Все още няма отзиви.