Преразказана от Умберто Еко
Запази историята е спасителна лодка, която съхранява в нашето хилядолетие традиция, която е на път да корабокрушира. Разказването на приказки с езика на книгите, киното, театъра, телевизията или комикса постига винаги шеметни резултати. Поредицата Запази историята е също такъв пример – десет световноизвестни приказки, илюстрирани от десетима италиански художници, са разказани от десетима всепризнати писатели – Умберто Еко, Алесандро Барико, Стефано Бени, Дейвид Егърс, Июн Ли, Али Смит, Абрахам Йешуа, Джонатан Коу и други. А историите, чиито сюжети разгръщат по свой начин, са: Годениците, Гъливер, Престъпление и наказание, Антигона, Крал Лир, Капитан Немо, Гилгамеш, Дон Жуан, Сирано джо Бержерак, Нос.
Normal
0
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
1.
Имало едно време…
– Един крал! – ще кажат веднага малките читатели,
свикнали с приказките.
Не, господа, така започва „Пинокио“, която
е една прекрасна приказка; докато тази, която се каним да разкажем, е една почти
истинска история. Казвам „почти“, защото онзи, който я е разказал, сеньор
Алесандро – един милански благородник отпреди приблизително двеста години, с
много добродушно, малко тъжно като на кон лице, – твърди, че я е открил върху
изпокъсани страници. Щом като историята се развива някъде през XVII век, днес
те ще да са на поне четиристотин години.
И така, да започнем отначало. Да, и тук
имало някога един крал, който бил владетелят на Испания. Но в нашата история
той никога не се появява освен само бегло. Вместо това обаче тогава имало един
страхлив свещеник, ама толкова страхлив, че било достатъчно вятърът да хлопне
някой капак на прозорец, за да се наака (извинете за малко вулгарния израз; вие
никога недейте го използва, аз обаче мога, тъй като нашият свещеник бил
страхлив наистина до такава степен).
Но как така, ще ме попитате, един свещеник
не трябва ли да следва повелите на Евангелието, да бъде добър, великодушен и
смел в защитата на своите енориаши? Не четем ли днес за свещеници, които
направо са убивани, защото се борят срещу мафиотите и камористите? Е, да, но
писателят с тъжно като на кон лице, макар и добър християнин, знаел, че хората
могат
да бъдат смели или страхливи, независимо
от това доколко го изисква занаятът им. И знаел също, че по онова време много
ставали свещеници или монаси (или монахини) не защото чувствали призвание за
това и имали истинска готовност за саможертва, а защото били времeна на голяма
нищета. За един бедняк да стане свещеник или монах (или монахиня) е начин да се
застрахова, че до края на живота си може би няма да тъне в голям разкош, но
няма и да умре от глад. И така можело да се случи свещеник да стане някой,
който не обръща особено внимание на повелите на Евангелието и живее ден за ден.
Били тежки времена. Ломбардия, където се
развива нашата история, в по-голямата си територия е под управлението на испанците.
В този период те разчитат на подкрепата на редица висши и дребни благородници,
които пък в замяна имат разрешение за множество своеволия. Често живеят в
Милано, но също и в ужасни замъци и не много големи дворци, надвиснали над многобройните
селца, които са защитавани от техните брави.
Кои са тези бравиили бравища? Днес ги наричаме телохранители, но внимание – те
били истински негодници, които извършват всякакви безчинства. Младите князе ги
наемат на служба, като така ги отървават от тъмницата или от бесилото. В замяна
те са готови да ги отменят във всяко злодеяние, което желаят да извършат – като
безчинствата рядко са между
двама господари, а обикновено между
господари и бедни хора.
Да разпознае човек един бравое лесно. Освен лицето, което всява страх само като го погледнечовек, освен снаряжението отголеми
ножове, дълги мечове икулверини
(тоест ръчни бомбарди, пушки, огромни като топове),които носят по себе си, косите им са събрани в мрежичка,за да не се вижда огромниятперчем,
който спускат върхулицето си,
докато вършат някое безобразие, и да не моженикой
да ги познае.
С други думи, ако искате да добиете представа
как е изглеждал един браво,
спомнете си за всички филми за пирати, които някога сте гледали: така всички
приближени на капитан Кук пред един браво наподобяват
ангелчета на покрива на колибата от рождествената сцена.
Тогава страхливият свещеник, когото
споменахме и който се казва дон Абондио, е енорийски свещеник на едно селце,
разположено на прекрасните брегове на езерото Комо. Една вечер, докато си върви
спокойно към къщи, среща двама брави, които сякаш чакат тъкмо него. Само като
ги видял, за
малко да направи онова, което вече казах и
което от добро възпитание няма да повторя.
Да разкажем накратко какво направили
бравите.
– Отче – казват му те, – вие утре трябва
да ожените онази девойка, Лучия Мондела, и онзи младеж на име Лоренцо или Ренцо
Трамалино.
И така – няма да ги жените. В противен
случай може да ви се случи нещо лошо.
Не им се налага да обясняват на дон
Абондио какво може да му се случи, защото, като се озъбват като тигри, се
разбира, че става дума или за намушкване с нож, или за изстрел с пушка, или и
за двете. Дон Абондио прави опит да се възпротиви и бравитему показват, че идват от името на дон Родриго.
Дон Родриго! Само като чуе да се споменава
името му, на дон Абондио му се разтреперват ръцете и краката. Той е един от
младите князе, за които говорех, но може би най-лошият, най-деспотичният и
най-жестокият. А защо дон Родриго не желае Ренцо и Лучия да се оженят?
Ако не веднага, то дон Абондио се сеща
впоследствие в разговор за това именно с Лучия. Дон Родрго е, както днес се
казва, „хулиган“, който изпитва удоволствие да извършва злодеяния над
по-слабите от него. Както правят днешните хулигани, докато се отегчават, яхнали
скутер или мотоциклет, той досажда на девойките, които минават през селото на
връщане от работа в предачницата. Дон Родриго притеснява Лучия – можете да си представите
с какви вулгарни комплименти; а тя продължава напред, без да му отвърне. Сега
дон Родриго иска не само да си отмъсти, но и да предотврати със сватбата си тя
да се изплъзне от ухажването и от лапите му.
Когато дон Абондио се връща вкъщи с чувството,
че ще умре, се доверява на своята прислужница Перпетуа. Тя го съветва да уведоми
за случая архиепископа на Милано, чиято слава е на закрилник на бедните и враг на
неправдата. Но дон Абондио се страхува да предприеме тази стъпка. Прекарва
ужасна нощ и на следващата сутрин, когато Ренцо се явява да уточни подробностите
около сватбата, намира куп безсмислени извинения, залива го с лавина от слова
на латински, които клетникът не схваща. Накрая му дава да разбере, че е много
по-добре с Лучия да не се женят.
Ренцо е добър младеж, но и той си има
особен характер. Успява да принуди Перпетуа да проговори. Научава, че зад тази
ужасна злина стои дон Родриго. Хуква да разкаже всичко на Лучия и на майка ѝ
Анезе, разбрал за интригите на въпросния негодник. Ренцо не само губи лесно
търпение, но и носи нож на колана си, както впрочем почти всички по онова
време.
Поисква да отиде в двореца на дон Родриго
и да предизвика кръвопролитие. Можем да си представим – сам срещу пасмина
брави, той, който никога не е причинявал зло някому. Бил обезумял.
Анезе го убеждава вместо това да потърси помощ
при виден местен адвокат, който е толкова вещ в разрешаването на най-трудните
казуси, че му прикачили прякора Адзекагарбули (Търчи-лъжи). Той отива при него,
като му носи два петела. В началото не обяснява добре и адвокатът, смятайки че
и той е бравище, е готов да го отърве от арестуване; и за да си придаде
важност, се изрязява със сложни думи и латински фрази. Но когато осъзнава, че
напротив, Ренцо търси справедливост срещу най-могъщия местен господар, тогава
Адзекагарбули го изпъжда от дома си, връщайки му даже петлите. Самият той е
съветник на дон Родриго в кой знае какви мръсни дела! А с властимащите той не
желае да си има неприятности.
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.