Време за негодници, време за светци

Ние сме семейство от личности, всеки много добър в своята област. Това се понася трудно дори от самите нас. Какво остава за другите. Ти винаги трябваше да работиш в екип, който избираш сам, и го разбирам. Но последствията от грешките ти, както и успехите ти, бяха за всички ни. А нашата работа е самотна. И на писателя, и на сценариста, и на преводача, и на художника. Неуспехите и грешките си бяха само наши. Създавахме светове, в които можехме да се скриваме от реалността, и излекували раните си в тях, да се завръщаме по-силни. А твоето убежище беше само работата. Винаги изложен на бурите. И когато я загуби, стана уязвим и самотен.
Златото се изпитва чрез огъня. Човекът чрез страданието. А може би чрез златото?
Книгата е номинирана за наградата ВИК за български роман на 2008-ма