У майкини

1 януари

У майкини
Васильовден се чества по стародавна традиция.

По изгрев
момите умиват лицата си с газ, мас и оцет и замесват рахатник.

Рахатникът е обредна пита, която се прави с 3 чаши брашно, 2 чаши
винервайс, половин кило орехови черупки, 200 грама сол и 1 литър гръцки зехтин.
Пече се на хърватски сач.

После
най-старата жена в рода – баба Злата, разчупва питата и я хвърля на кучето. Ако
кучето я изяде – годината ще е гадна като всички предишни години. Ако не я
изяде, ще е още по-гадна.

Станахме
към девет и половина и майкини почнаха за звънят на всички роднини по вайбъра
да им честитят новата година. „Ха за много години… еее, забраихте на“, викат
майкини. След което пожелаха на всички роднини да са здрави, пък другото ще си
го купят. Като ги знам какви са стиснати, много се съмнявам, че ще си го купят,
ма както и да е.

Стана обяд
и седнахме на масата да си направим новогодишен брънч. Доядохме руската салата
от снощи и японското кобе по селски. Баба Злата го запържва с лук и червен пипер,
да си оближеш пръстите.

И тъкмо си облизвахме пръстите, когато дойдоха
сурвакарчета. При нас сурвакарчетата са модерни – докато те налагат със
сурвачката, пеят рап, а едното прави бийтбокс. Имаме кръжок по бийтбокс и
попинг в читалището „Добри Чинтулов“.

Станахме
прави, за да ни сурвакат, а свако го сурвакаха легнал, щото му беше лошо и не
можеше да стане.

Дадохме им
шест лева и половин кутия цигари.

Догодина
пак ще дойдат.

2 януари

Тая сутрин
у майкини дойде буля. Тя е много джиджана мацка. 87-и набор е, но в никакъв
случай няма да є дадеш повече от 35 години. Винаги е с маникюр, с прическа
така, ходи на токчета даже до магазина на Радка Папазова, а за Нова година си
беше ушила едно много стилно джемпърче „Долче и Габана“.

Седнаха да
пият кафе с майкини и стана дума, че буля е почнала някаква много ефективна
диета, прочела я в интернета.

Тайната на
диетата била, че трябва да ядеш в определени зони, като много внимаваш да
избягваш зоната на хладилника.

Значи
първата ти зона е от 6:00 часа в понеделник сутринта до 13:47 часа във вторник.
Тогава ядеш само магарешко суфле, омари по манастирски, обезмаслено овче масло
и домашен джинджифил.

Във
вторник от 13:47 часа до 13:52 часа попадаш в четвърта зона – там можеш да ядеш
задушен бейби спанак, кокоши ребра миланезе и пача по флорентински.

След 13:52
часа до 19:08 часа в четвъртък си в пета зона – яде се октопод по хайдушки,
люцерна на скара и се пие чай от кучо грозде.

Петата
зона свършва в четвъртък в 19:08 часа и от нея влизаш директно във втора зона.
Тя е до неделя в 02:19 часа. Дотогава ядеш царевични сухари, оцет, сушени
опашки от аншоа и варена соя.

Буля е
много доволна от диетата. Само за три седмици свалих кило и двеста, вика. Още
осем кила и ще съм като маникенка.

Майкини
направиха забележка на буля, че не се казва маникенка, а манекенка.

А буля им
каза, че са простаци и къщата ни мирише на запръжка. И че Понко щял да я води в
Дубай, там било уникално. В Дубай ходела цялата интелигенция – и Николета, и
Андреа, и Емануела.

– Аз –
вика – ви обяснявам тука как да отслабнете, дебелаци такива, а вие ме
апострофирате на маникенка.

И си
тръгна.

А свако
много се обиди и се напи.

3 януари

Днес
ходихме на гости на вуйнини.

– Да ви се похвалим – викат вуйнини, – бати ви Динко от
нова година отказа цигарите. Напрай вече два дни, откакто ги е спрял.

– Браво – викат майкини, – бати Динко има силна воля.

Вуйнини
разказаха, че вчера били на фризьор. Ама не на някакъв обикновен фризьор, ами
при коафьора на звездите Фифи. Той даже не бил коафьор, ами стилист.

Много е
симпатичен, викат вуйнини, и познава всички. Галена ходела при него да я прави,
и даже Андреа. И Фифи казал на вуйнини, че сега най-модният цвят за прическа
бил пушен лешник. И боядисал вуйнини в пушен лешник. И малко ги взел така, само
връхчетата, и им направил сешоар.

Фифи бил
много дискретен. Всички звезди ходели при него именно за това – щото умеел да
пази тайна. И казал на вуйнини една скандална тайна, но вуйнини не можели да ни
я кажат, защото били обещали.

– Айде де, на никой няма да кажем – викат майкини.

– Не, не, обещала съм – отказаха вуйнини.

Майкини
малко се обидиха, че не им се гласува доверие, но в крайна сметка вуйнини
решиха да кажат тайната, която им споделил Фифи.

– Нещо страшно се е случило – казаха вуйнини. – Преслава
вече не си прави косата при Фифи.

– Стига бе! – шокираха се майкини. – Не може да е истина.

– Истина е – мрачно промълвиха вуйнини, – Фифи каза, че
това се очаквало отдавна. От доста време между тях тлеело някакво напрежение,
защото тя веднъж му казала… както и да е, няма значение… а той є
отвърнал… както и да е, няма значение… Знам за какво са се скарали, но съм
обещала да не казвам на никого.

– Ужас! – прошепнаха майкини. – И сега какво ще правим?

– Не знам – изстенаха вуйнини. – То всичко губи смисъл.

4 януари

Днес е Малка
головодица. Яде се чамов талаш, киснат в козя слюнка, и се хълца за здраве. По
случай празника отидохме на гости у стринини Райнини. Стрина Райна се омъжи
късно – чак на 22 години. Техните много се бяха притеснили да не остане стара
мома, но тя все пак хвана последния влак и се омъжи за Пепи Станоев.

Пепи
Станоев е тираджия и постоянно го няма. Но пък изкарва добри пари и в къщата им
всичко е гръцки мрамор, тимишоарски кристал и турски златни дръжки на
кухненските шкафчета. Много луксозно и изискано.

Стринини
Райнини имат син на шест години – Ричард. Много му треперят, наричат го
„детенце“ и постоянно четат в бегемама съвети за отглеждането му. 

– Детенце снощи вдигна температура – оплакаха се стринини
Райнини на майкини. – И аз понеже съм много против лекарствата, не искам да го
тъпча с отрови, затова го лекувам по най-модерните народни методи. Намазах му
петичките с ракия и свинска мас и му пъхнах в дупето една скилидка чесън. Цяла
нощ рева, ама на сутринта беше свалил температурата.

– Как чесън в дупето бе, Райне? – учудиха се майкини.

– Много помага – похвалиха се стринини Райнини. – Аз
миналата година бях хванала едни много неприятни гъбички там.

– Къде там? – попитаха майкини.

– Е, там… – смотолевиха стринини Райнини леко смутено.
– Сещаш се… И си викам, Пепи като се върне, ще ме убие. И прочетох в
бегемама, че трябва да си пъхна две скилидки и гъбичките изчезвали. Пъхнах си
ги и направо имах чувството, че изгарям.

– И помогна ли?

– Не – признаха стринини Райнини. – Оказа се, че на моя
организъм не му действа чесънът. Това е едно на един милион. Та си останах с
гъбичките и после обвиних Пепи, че са ми от него. Страхотен скандал му вдигнах.

Много са
умни стринини Райнини, винаги измислят как да се измъкнат от ситуацията.

5 януари

Тая сутрин
майкини отидоха до магазина на Радка Папазова и срещнаха там Сиса и Нела. Сиса
и Нела са сестри и общественички. Много са натокани, със силиконови цици,
хиалуронови джуки, екстеншъни, маникюри… направо са като бивши секссимволи.
Работят по различни европейски проекти и са доста богати. Когато в селото дойде
някой министър или член на управляващата партия, Сиса и Нела го посрещат и му
говорят на „ти“.

– Всичките членове ги знаем – похвалила се веднъж Сиса
пред какини Донкини.

Днес обаче
не бяха в добро настроение.

– Бясна съм – каза Нела на майкини. – Бавят ни третия
транш по Оперативна програма „Мониторинг и протекция на източноевропейския
полупланински мицел“. Имат да ни превеждат още триста и двайсет хиляди евра, но
нещо се мотат. А уж там имаме наш човек.

– Е, ще ги преведат – успокоиха ги майкини.

– Абе, те ше ги преведат, ама кой знае кога – каза Нела.
– Бясна съм.

– Айде стига си обяснявала, ами давай да си ходим, че
цяла нощ не съм спала – каза Сиса. – Парцал съм.

А Радка
Папазова каза, че в общината обсъждали да налагат глоби за тютюнопушене в
кръчмата. Щото то отдавна си е забранено, ама сички си пушат вътре. Все пак –
тва е кръчма, не е незнамсикакво. Обаче от общината казали, че им правят
проверки и затова щели да слагат глоби по десет лева за всяка запалена цигара.

– Одраха кожата на тоя нещастен народ – обобщи Радка
Папазова.

– Бясна съм – подкрепи я Нела. – Аре да видим как ще ме
глобят, ако си пушим. Аре па да видим!

И за да
докаже, че е свободна и независима личност, си запали цигара в магазина на
Радка Папазова.

6 януари

Днес е
Йордановден и майкини казаха, че за здраве и берекет всички мъже в селото
трябва да обуем потури и да си накиснем мъдете в реката.

В селото
на майкини тече река Луда Пенка – източен приток на Рейн. В реката има уклей,
тръстики и много изхвърлени автомобилни гуми. Мирише на тиня, но си я обичаме
– все пак сме патриоти.

Отидохме с
мъжете на реката, а там вече бяха хората от телевизията, както си е традицията.
Поздравихме се, как сте, що сте, пихме по една руйна ракия и нагазихме в
реката. Пяхме изконни български песни – „Станал ми е, бульо Радке“, „Де да та
водя да та онодя“ и „Стар калугер клати рунтава невеста“.

Свако вече
беше доста пиян, залитна, падна в реката и мустаците му се обледиха. Много се
смяхме. Хората от телевизията го заснеха и викат: „Довечера сте втора новина,
веднага след репортажа колко автомобила са се върнали в столицата след
празниците“. Даже ни интервюираха и ни питаха как се чувстваме. Казахме им, че
се чувстваме добре.

След тоя
медиен фурор се прибрахме у майкини, свалихме мокрите потури и си облякохме
анцузите. А свако го турихме до камината да му се размразят мустаците. Добре,
ама той да вземе да заспи и главата му да вземе да клюмне върху перваза на
камината. И един въглен да вземе да му подпали мустака.

Нямаше и
да разберем, ако по едно време не беше замирисало на изгоряла вълна. И майкини
погледнаха към камината и се разпищяха:

– Пожар!
Свако гори!

Хукнаха
към кухнята и почнаха да пълнят една тенджера с вода. А баба вика:

– Не го поливайте с вода, ще лумне! Огън се гаси
най-добре с лопата.

Взе една
лопата и заблъска свако по главата. За около десетина минути го загаси напълно.
Сега главата му е отекла, цялата в синини, има и кръв, но поне не гори. Само
мустаците му още димят.

7 януари

Тая сутрин
у майкини дойде Жеката. Жеката е на 42 години, безработен, четвърто поколение
алкохолик, но е душата на компанията. Където и да седне, разсмива всички с
непринудения си хумор. Или ще каже нещо за село Горно Нанадолнище, или някоя
мъдрост от сорта „козата си сака пръч“, или ще каже, да речем, „на баба ти
фърчилото“ и всички си умираме от смях.

Освен това
Жеката има фейсбук и в него пуска страшни лафове. Кръстил се е Кмета на Нета.
Веднъж го питах защо не си е написал истинското име, а той ми обясни, че през
фейсбук американците шпионирали хората и ако си напишеш истинското име, си
изгорел. Хеле па ако си сложиш снимката. А сега, като е с фалшиво име и без
снимка, ще го шпионират – дуки!

Та дойде
Жеката и вика:

– Айде,
честито Ивановден, кво ше почерпите?

У майкини
нямаме ивановци освен един вуйчо на братовчедката на баба Злата, който почина
отдавна. Но все пак празник е, почерпихме Жеката. Той изпи кило – кило и
половина вино и вика на майкини:

– Я да ва питам аз – кой ви е любимият сезон от
„Аламинут“?

Майкини се
позамислиха, но Жеката беше категоричен:

– На мен вторият сезон ми е любим. Тогава Наката беше в
стихията си. Така съм се смял! Особено оня епизод, в който Наката играеше един,
дето… ха-ха-ха… и идва Дачко и му вика… ха-ха-ха-ха… и после двамата…
ох, не мога!… Само като се сетя и ха-ха-ха-ха… ха-ха-ха.

Толкова се
смя, че се задави, глътна си езика, посиня целият и викахме Бърза помощ.

8 януари

У майкини
дойдоха на гости кумците ни от Щръбско Чочево – Сретан и Даница. Майкини са им
кумували през 2008 година и отттогава Сретан ги смята за свои родители. Сретан
и Даница са забележителни хора. Майката на Даница познава една жена, която била
съседка на лелята на Джокович. Много земен човек бил, винаги поздравявал.

Та дойдоха
Сретан и Даница с техния пикап „Мицубиши“, а Сретан го беше натоварил догоре с
крушови ракии, плескавици, вешалици, мучалици… лудница!

 Даница влезе вкъщи, разцелуваха се с майкини,
как сте, що сте, а Сретан веднага се разшета по двора, запали барбекюто и почна
да мета плескавиците върху скарата. Болонката на майкини – Балкан – направо
полудя от радост. Само подскача около Сретан, а той є се радва, подмята є от
време на време по някоя мръвка и є вика:

– Йебем ти песо.

Отворихме
едно шише крушова ракия и веднага се усетиха един балкански оптимизъм и тиха
вяра в светлото бъдеще.

– Пий, Ивице – вика ми Сретан, – пий, йебем ти пичку
матерну. Алал ти вера.

Много е
сърдечен Сретан, веднага скъсява дистанцията и те кара да се чувстваш част от
семейството му.

Докато се
въртеше около барбекюто, Сретан ме попита:

– Ивице,
веруйеш ли у любав?

И ми
разказа, че преди два месеца с Даница ходили на сватба в Дуго Плесо. Имало
четиристотин гости, духов оркестър, както си му е редът. И Сретан се влюбил в
кумата. „Тия църни очи ме цукнаха во срце“, каза. И я качил в пикапа, за да
изконсумират обзелата ги страст.

– И баш я наденах на курац – вика Сретан, – видим да иде
Даница, пичку є йебем рунтаву.

Влязла
Даница в колата, оскубала кумата, вдигнала страшен скандал на Сретан и го
накарала да си тръгнат.

И го
гледам чичо Сретан – огромен мъж, два метра висок, сто и двайсе кила, как върти
вешалиците върху барбекюто, а очите му се насълзяват – дали от дима или от
спомена за кумата?… И тихичко си припява „Дали си лепа, зато што си луда, или
си луда, зато што си лепа“.

9 януари

У майкини
стана голям проблем.

Вуйнини
донесоха вчера едно шише от домашното им вино да го пробваме.

Те го
правят по специална рецепта: освен грозде слагат картофи, борови шишарки, киноа
и букови жълъди. Става чудно!

Донесоха
го, както си трябва, в пластмасова бутилка от минерална вода и майкини го
сложиха в хладилника. Хладилникът ни е NEO, зехме го 2011 година за 260 лева,
супермодерен, даже ни подариха две ледарки бонус.

И си бяхме
решили да пием виното на вуйнини довечера по случай годишнината на майкини от
незнамкакво си.

Обаче на
свако да вземе да му се припие тая сутрин и да вземе да отвори хладилника и
вместо да вземе бутилката вино на вуйнини, да вземе да вземе бутилката със
спирачна течност, която си бяхме купили от Колю Денкин да налеем в кията, щото
нещо почна да присвирва от седем-осем месеца и вече сме притеснени.

И свако да
вземе да изпие спирачната течност вместо виното и сега му е лошо. Оцъклил се е,
ушите му пищят и постоянно се оригва.

Искахме да
го заведем в поликлиниката, обаче той от спирачната течност е заковал на място,
не мърда и стоповете му светят.

Сега сме
извикали Колю Денкин, да го върже за теглича и да го издърпа на полусъединител.

Най-тъпото
е, че сега майкини ще трябва да дават още осем и четирийсет за нова спирачна
течност на кията.