Тогава, в края на 90-те още вярвахме, че цялата шибана история е приключила и оттук насетне ни остава само да догоним спрелия някъде на Кинг Крос влак. Обаче историята не само, че не беше спряла – оказа се, че има много истории, много повече от коловозите на Кинг Крос и в коя, за бога, бяхме ние?!
Вече няма такова място на света, където човек може да отиде и да започне всичко отначало, цялата обитаема суша, е разпределена между държавите: човек може да си купи земя, но не и суверенитет; може да си основе комуна, но не и държава. Ако избягаш от една система, ще се натъкнеш на друга – това е трагедията…
Първите поколения, отхранени с генно модифицирани домати, вече имат право да гласуват. Но нямат памет за вкуса. Можеш да им пробуташ всичко, стига да е опаковано подходящо. Те са идеалният потребител на бъдещото. Българският домат не възпитава потребители. Той има фенове. Хиляди от тях се стичат всяко лято в малката ни слънчева родина, за да вкусят от този еликсир на идентичността…
Докато още има хора, които набиват истински домати, нищо не е загубено.