Само аз ли чета това заглавие по друг начин? За всички останали посетители на книжарницата на щанда стои книгата „Скептици” на Людмил Тодоров, но аз протягам ръка и докосвам „(ске)ПТИЦИ” и знам, че в тази книга ще има летящи души.
Оказвам се права и за пореден път разтварям сърцето си пред текста на режисьора и писателя Людмил Тодоров. След невероятния му сборник „Разкази”, който издаде преди две години и тихия, но безмилостен „Шлеп в пустинята”, новата повест „Скептици” не ми изневерява и за миг. Тя е поредното красиво късче живот, бодлива, но истинска реалност, която приемаме и дори обикваме в тази й форма.
А кой ще живее в реалността, ако не главните ни герои Софчето и шест години по-малкия й брат – Наско. Две детски души, които се свързват от самото им раждане – първо с дълбоко и детско недоволство, а след това с необяснима мълчалива и силна любов. Людмил Тодоров ни разхожда из живота на двамата, за да разкаже през реакциите на Софчето, за нейния гениален и затворен брат, който няма приятели, но ще бъде приет в Оксфорд година преди завършването си. Нагласите на затворения математик контрастират с руската романтичност, присъща на сиуцидно настроената му сестра, която ще се лута между избора да стане актриса или учителка по руска литература, да остане в имотите на един ТИМ-аджия и да се върне към столичния живот и да срещне странна и различна любов.
А любовта за пореден път е всичко в тази повест. Онази свръзка между двамата герои, онази причина за почти животинска паника, която изпитват към света и онзи момент на осъзнаване, през който преминават. Скептиците имат твърде много изисквания и твърде много страхове, някой ден те ще останат само двамата, в английския замъка на Наско, вечерящи на пре-дългата маса, но това няма логика, нали? Сега те са на малко повече от 20, имат цялото бъдеще на света пред себе си най-важното, винаги знаят, че някъде там има поне един човек, който за тях е перфектен. А това изглежда като едно добро начало за разрушаване на присъщия им скептицизъм…
Повече за Настя прочетете тук
Normal
0
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
Ревю на Петя Райчева
Странно е колко много истини може да
прозре човек след като прочете такава очарователна книга като Скептици на
Людмил Тодоров. Колко много неща може да осъзнае, да почувства и да изпита
отново.
Това е история за две деца, брат и
сестра, която проследява 20 години от живота им. Те порастват различни, ту се
сближават, ту се отдръпват един от друг, отричат се, а после отново се търсят,
в моментите, в които имат нужда от закрила.
Софчето – голамата сестра обича да
фантазира, вживява се в руските класически романи, вярва в доброто и мисли, че
действителността е такава, каквато е по книгите. Затова рязко взима драстични
решения, когато нещата не се получават
както очаква. Нейният брат Наско обича точността и като всеки математик
пресмята нещата до най-малка подробност. Но като всяко дете и той изпада в
непредвидени ситуации, които трудно след това може да превъзмогне. И тази тяхна
различност ги допълва и ги прави едно цяло, спасява ги от разочарованията на
външния свят. Наско и Софчето са като че ли единаци в обществото, нямат
приятели, спускат се бързо, наивно в предизвикателствата и изкушенията, които
им предлага животът, а после също така внезапно излизат наранени, сякаш не
разбрали поуката. После разговарят двамата като брат и сестра, като две страни
на една същност, като две души, които се спасяват взаимно.
Скептици е книга за порастването, за
съзряването, за първите любовни усещания и разочарования, за отношенията между
родители и деца, братя и сестри. Една красива човешка история, в която много
читатели могат да се огледат и да открият себе си.
Все пак ние хората сме такива, каквито
сме – песимисти, оптимисти, скептици, обкръжени с голямо внимание или пълни
самотници – такива, каквито ни възприемат останалите или такива, каквито се
чувстваме…
„Скептици” е чудна и мъдра книга –
препоръчвам я от сърце на всички читатели!
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.