На другия бряг

И
ето че пиша и привършвам, и у мен се таи надеждата, като във всеки млад мозък,
че мога да променя нещо в този свят към добро. Свидетели сме на толкова злини,
които ни завладяват и приковават съзнанието ни и ни подтикват към отчаяние.

Не се отчайвай! Светът е създаден за
добрите, които, обаче, трябва да издържат на изпитанията, вътрешни и външни, за
да заслужат друго място и друга реалност. Да мислим за себе си и живота си като
за нещо преходно. Животът ни е важен, а ние ценни единствено заради това, което
ще оставим.

Някои оставят църкви, усмивки, възпитани и
нахранени деца, други – дръвчета, картини… лошо е, че има трети, които не
оставят почти нищо.

За
мен двата бряга си остават, а аз се чувствам отговорна да пренасям хората от
единия до другия бряг.

И
така сновах с моята лодка, сливах две реалности, беше ми тъжно да виждам
понякога огромната пропаст между тях. Приех тази роля на лодкар, но не знам
докога ще е. Дали ще съм като онзи лодкар от приказката, който дълго време
чакал някой да го смени. Накрая дошъл един пътник, лодкарят го превел до другия
бряг, пъхнал му в ръцете веслата и му казал: “От днес нататък ти ще бъдеш
лодкар”. И си заминал по пътя.