Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера.
Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя.
И тогава проглеждаме пак.
Има странно спокойствие в повредената хармония.
Има нов свят за разказване и Любо Николов пак е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, неочаквана и хипнотично убедителна.
