Хавра – меки корици

– По-далече
живея.

– И тука идвате
на ваканцийка нещо?

– Баща ми почина
– изскочи от устата на Никола, без да разбере как и защо. Сякаш бе нямала
търпение да го каже – тази негова уста. Думите прозвучаха като че някой изпусна
чаша. Сепнат, шофьорът го погледна в огледалото, като да се увери, че е чул
правилно, но бързо отклони очи напред, към пътя – там поне можеше да направи
нещо.

– О,
ъ-ъ-ъ…  Докато се чудеше какво да каже,
намали радиото, явно в знак на уважение.

– Всъщност не
почина – поправи се Никола. – Не почина, а… – Тук преглътна. – Умря. –
Шофьорът повдигна рамене в смесица от съчувствие и озадачение.

– Лошо. Бог да го
прости. За… погребение, значи?

– Няма значение.
– Никола замижа, разтърка клепачи с една ръка и започна да масажира врата си
отзад с другата, сякаш за да изтръгне проклетата болка от главата си.

– Всъщност искам
да кажа, че няма значение как той почина, а не че няма значение дали идвам за
погребение. Да, за погребение идвам, но то беше днес, в единайсет часа, и аз го
пропуснах заради отложените полети вчера, заради стачката в Германия…

Той мярна в
огледалото погледа на шофьора, опита да спре, но не успя:

– А той, баща ми,
не умря от естествена смърт, затова казвам, че не е починал. Не е и загинал. И
дори не мога да повярвам, че го… че е мъртъв, но…

Сякаш някаква
чужда уста се беше залепила за лицето на Никола и говореше от само себе си.
Сякаш той нямаше нищо общо с думите, които излизаха от нея, но тези думи не
спираха просто защото на него му се искаше да спрат, напротив – продължаваха да
се сипят, да рикошират вътре в колата.

Шофьорът се
прокашля, сви вежди в опит за състрадателна гримаса, после се протегна и спря
радиото тъкмо когато идваше припевът.

По предното
стъкло зачукаха едри капки дъжд.

На изток над
морето бяха провиснали месести, тъмнoвиолетови, влажни като хриле на риба
облаци. Никола затвори очи. Това главоболие. Не бе спал в самолета. Нито преди
него. Не бе спал добре от много време.

– Кой блок? –
сепна го изведнъж гласът на шофьора. Дъждът се усили. Чистачките с хриптене
размазваха червеното на светофара по предното стъкло.

Никола каза
номера. Бяха близо.

Светна зелено и
продължиха по булеварда.

Когато спряха
пред блока, дъждът вече плющеше по тавана на колата.