Гравьор на сънища e роман в три части, които за първи път се издават
заедно – Колекционер на любовни
изречения, Малката светица и портокалите и Последната рота на
капитан Кок.
Книгата разказва две истории едновременно: на жена с безброй
мъже и на няколко мъже с една жена.
Всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват
докрай; където истината има хиляди лица и всяко едно би могло да бъде както фалшиво, така и
неустоимо вълнуващо, а щом е неустоимо и вълнуващо, то истината за него няма
абсолютно никакво значение не само сега, но и никога, до самия свършек на
дните, нещата и историите.
Нежна, магическа и силна история.
Няма думи за заменяне. Няма и излишна история. Представях си едно опънато въже
по което всеки от нас върви и накрая е смъртта. Пропастта е отдолу и Любовта е
единственото, което ни дава сили да се държим над пропастта.
Румяна Драгоева
Романът…е много добре написана безфабулна и
фантастична сага на въобръжението.
Бойко Ламбовски, в. Сега
Този роман не случайно е определен като „изящен”.
Книги на годината, Литературен вестник
Няма да е пресилено, ако кажем, че това е
най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години
на книжния пазар.
Деляна Лукова, в. Труд
Това е книга за невъзможната любов, която те
оставя жив.
Евелина Величкова, в. Марица
И когато това въобръжение е светло и
игриво…на читателя не му остава нищо друго освен да се отдаде на своя
копнежен свят.
Младен Влашки, в.
Демокрация днес
„Колекционер на любовни изречения” наистина е
изящен роман. Написан и направен с много внимание към детайла. Това е книга,
която много повече прилича на албум на поетични любовни истории.
Оля Стоянова, в. Дневник
Колекционер на любовни изречения не прилича на
никоя друга книга, писана от български автор. Книга, която съприкосновява с
безвремието и всевремието.
Пенка Ватова, Литературен вестник
С тази книга може да се отправите на
трансцедентално пътешествие. Александър Секулов, който описва себе си като
„класическо градско врабче” с неовладян копнеж по светлината, е измислил
най-красивите любовни изречения.
Сп.
Грация
Дебютния роман на поета Александър Секулов е
не просто изящен, а маниашки изящен. Докато четеш: левитираш.
Симона Мирчева, сп. Плейбой
Книга-картина. Разказваща усещания. Разказваща въображението.
А и те имат свои истории.
Катя Атанасова, Капитал Light
…съзерцателна, изпълнена
с ухания, силно възбудена и възбуждаща …колония на оживели метафори, които
съжителстват щастливо в своята утопично-нежна комуна.
Аспарух Дончев
Секулов е от онези автори чародейци, които знаят мястото на всяка
думичка във Вселената и създават нови светове, в които животът няма друг избор,
освен да подражава на изкуството. И хубавите истории. Малката
светица и портокалите – една тотално космополитна
книга…Отдавна не съм попадала на толкова широкоскроен български писател…
Таня Петрова
Проза от нов тип, без аналог в българската литература, която
първо изненадва, после заинтригува и накрая безапелационно завладява. Програмата
Романите на Секулов не са
за хора, които, докато четат, не обичат да мислят.
Марияна Фъркова
Секулов е
онзи амбициозен демиург, който се лекота и без излишна утилитарност създава
загадъчни предмети в романа си като черупки от пеещи рачета, кутийки за
въздишки с двойно дъно, лъжичка за ябълкови мигове, портокали със сребърни кори…
И в тази книга Александър Секулов продължава да пише възхитително и
леко.
…словесен лабиринт, създаден единствено по правилата на изяществото.
Стоян
Терзиев, БНР
… книга
сама по себе си е обект, подходящ за колекциониране. Симона Мирчева, сп. Playboy
Александър
Секулов е известен като автор на бавна
литература. И наистина текстовете му са ароматни и пищни като сангрия.
Сп.
Интро
След „Колекционер на любовни изречения“ още един съвършен опит за
стил с много екстри. И още едно обяснение в любов към сетивата.
Из „Литературен вестник“
––––––––––––––––––––––––-
Гравьор на сънища
Александър
Секулов
Да се чете Александър Секулов е противопоказно за хора, които
предпочитат леките неангажиращи романи, без особено драматични истории, хора, за
които четенето е просто убиване на свободно време, за които няма значение
начинът, по който се разказва или превода, който е направен, хора, чийто поглед
преминава по редовете по инерция, без да се спира и усмисля дадена метафора, и
без да се ангажират със смисъла на това, което четат. Тук става въпрос за
литература. При това много сериозна.
“Гравьор на сънища” не е от книгите,
които се четат на един дъх, тя се отпива бавно, на глътки. Добре е първо да се
дегустира, да се вкуси от едно-две изречения, да се почувства въздействието над
съзнанието на човека и после да се продължи нататък.
Главите са кратки,
изключително емоционални, препълнени с метафори, но след прочита на всяка от тях
аз имах нужда да вдигна поглед към пространството и да оставя образите и
впечатленията да се избистрят и още малко да поживеят извън границите на моето
възприятие.
Книгата не е просто една история, тя е изплетена от множество
истории, толкова различни една от друга, колкото различни са героите в тях,
които на места се срещат, преплитат се и пак се разделят, като “всички търсят
земи, в които любовните истории не се разказват докрай”.
По страниците ще се
запознаете с много любопитни и интересни образи, чието съществуване е нарисувано
метафорично, като например Грейс Семич – бивша циркова актриса с дъждовни очи и
ментова кожа, която заплаща с “остатъка от дните си, за да събере колекцията от
истории за мъжа, когото е напуснала в студената утрин на Амстердам”, високият
пътуващ магьосник Наско Х. и островът на любовните истории, колекционерите на
напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро
Йосифидиус Йо и още много други, които мисля е излишно да изброявам. Книгата е
съставена от три части, три главни етапа, като започва с “история на
изгубването”, преминава през “история на изчезването” и завършва с “история на
отплаването” като самите истории не ангажирет читателя да поставя граница между
реалност и измислица.
Не съм срещала друга подобна книга и според мен
“Гравьор на сънища” трябва да бъде притежавана от всички ценители на
литературата и винаги, когато ни се дочете нещо различно, метафорично и
вълнуващо, да разтворим страниците й и да се потопим в разказите за онези земи,
където “любовните истории не се разказват докрай”!
Препоръчвам…горещо!
Петя Райчева – Книжарница Кафе- клуб Сиела
„Все
още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го
залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и
изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все
едно че
него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще
изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И
в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници
по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти
можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш
хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус
на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо
връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше
любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да
бъде вечна.”
„…знае, че тази
жена не търси него и никога не го е търсила; не е търсила спомена за
него, защото никога не е бил с нея и никога не се е случвал в живота й; и никой никого не е
напускал, както и никога не са били в онези стаи в Амстердам или в Маракеш; и не са били никъде
заедно, и никога не ще бъдат, защото любовта не иска доказателства, защото
любовта е само пространство за преминаване без възможност да запомниш пейзажа,
без възможност да го опишеш: без нелепо очакване за бъдеще.
Тя не съществува. Той не съществува. Все още.”
Отзиви
Все още няма отзиви.