Книги от Велко Милоев

Аз съм евроориентиран балканец. Българин. Не мога обаче да кажа, че обичам всичко българско и родно. Като на повечето българи, драга ми е природата, особено чистата, но не съм в състояние да обичам територии, квадратни километри. Въобще не се научих силно да любя и мразя. Не само враговете, но дори самата омраза не мразя, а се опитвам да й правя дисекция и да я препарирам за показ. Все пак се смятам за патриот и написах тази книга точно защото не ми е все едно в световен рай, в балкански пъкъл или в неутрална санитарна зона ще живеят хората на “таз земя”... Моята загадъчна славянска душа няма никаква нужда да търси утеха и опора в предисторията, древността или Средновековието. Народите обаче имат такава потребност и ключовият момент, когато индивидът трябва да си оправи сметките с агресивния национализъм, е разбирането, че не преставаш да бъдеш достойна личност, дори патриот, преставайки да се идентифицираш със самопровъзгласили се лидери, които, докато ти пишат историята, си оправят настоящето, че и бъдещето на децата си.