Показване на единичен резултат

Филтър»

Книги от Алехо Карпентиер

Алехо Карпентиер – живот в дати

1904 – роден в Хавана от майка рускиня и баща французин.

1912 – първо пътуване до Франция.

1916 – започва да пише проза, подражавайки на Емилио Салгари и Анатол Франс. Учи музика с майка си.

1921 – следва архитектура в Хаванския университет и се занимава с журналистика. 1922 – в печата се появяват негови първи литературни творби. Напуска следването поради трудности с математиката.

1923 – участва в групата на минористите. Занимава се с музикална и театрална критика. Главен редактор на списание „Испания“. Написва една „История на обувките“ за Съюза на производителите на обувки. 1924 – главен редактор на списание „Картелес“.

1926 – отива в Мексико на писателски конгрес. Завързва приятелство с Диего Ривера.

1927 – един от основателите на списание „Ревиста де авансе“, орган на кубинските авангардисти. Задържан по обвинение, че е комунист, пише в затвора първия си роман „Екуе-Ямба-О“.

1928 – сприятелява се с Робер Деснос и с неговите документи незаконно напуска Куба и отива във Франция, където се установява. Помества статии и стихотворения в парижки и кубински издания. Главен редактор на списание „Музикалия“. Свързва се със сюрреалистите. Създава поредица „Сливащи се есета“.

1932 – започва работа във Френското радио.

1933 – в Мадрид излиза „Екуе-Ямба-О“.

1937 – представлява Куба на Втория конгрес за защита на културата в републиканския Мадрид.

1939 – след пътуване из Белгия, Холандия, САЩ и Бермудите се връща в Куба.

1940 – преподава музика в Хаванския университет.

1943 – пътува из Хаити.

1944 – излиза „Пътуване към зародиша“.

1945 – работи върху музиковедски изследвания. Установява се в Каракас и в продължение на петнайсет години написва над 4000 статии из областта на литературата, музиката, изобразителните изкуства, културата.

1946 – в Мексико излиза книгата му „Музиката в Куба“. Новелата „Бегълците“ печели награда във Венесуела.

1947/8 – пътува из голямата венесуелска савана и по Горно Ориноко.

1949 – излиза „Царството тук на земята“.

1954 – първо издание на „Изгубените следи“.

1955 – излиза „Гонитбата“.

1956 – в Буенос Айрес отпечатват „Гонитбата“. В Париж „Изгубените следи“ получава награда за най-добра чуждестранна книга. Пише „Чирак за вещер“, пиеса.

1958 – излиза сборникът разкази „Война на времето“.

1959 – след победата на революцията се завръща в Хавана. Урежда три фестивала на книгата.

1960 – заместник-председател на Националния съвет за култура.

1960 – посещава някои социалистически страни, участва в Първия конгрес на писателите и дейците на изкуството в Куба, представлява своята страна на VII фестивал на мексиканската книга.

1962 – участва в писателската среща, уредена от университета на град Консепсион, Чили. В Мексико излиза „Векът на Просвещението“.

1963 – директор на Националното издателство в Куба.

1964 – излиза сборникът есета „Докосвания и различия“.

1964 – посещава Виетнам и Китай.

1968 – назначен е за културен съветник при кубинското посолство в Париж. Разобличава зверствата на североамериканците във Виетнам пред международния съд Ръсел.

1970 – изнася беседи в СССР, ФРГ, Италия. Излиза френският му превод на поемата „Погребението на граф Ордас“ от Пабло Пикасо.

1972 – отпечатана е новелата му „Право на убежище“.

1974 – излизат „Приложението на метода“ и „Бароков концерт“.

1975 – провъзгласен е за почетен доктор на Хаванския университет. Отново пътува до Венесуела. Получава френската световна награда „Сино дел Дука“ и мексиканската „Алфонсо Рейес“.

1978 – връчено му е най-високото литературно отличие на Испания – наградата „Сервантес“. Излиза романът му „Пролетно тайнство“.

1980 – умира във Франция.