След самолетната катастрофа, в която предполагаемо е загинал лидерът на руската частна армия „Вагнер“ Евгений Пригожин, си припомняме откъс от мащабното изследване на Руслан Трад и Кирил Аврамов за новите оръжия на Москва „Руските невидими армии“.
Изданието разглежда разгръщането на „неофициалното” руско присъствие в Украйна, от Сирия до Либия, Судан и Централноафриканската република и ролята на компании като „Вагнер” в глобалните военни конфликти.
Базирана на множество документи и интервюта, „Руските невидими армии“ проследява развитието и механизмите на действие на тази наемническа организация и други подобни „невидими“ армии, а също и тяхната идеология, специфичната им субкултура и бизнес интересите, свързани с тях.
Ако искате да научите повече, предлагаме ви откъс от изданието:
Руски източници споменават многократно, че казашки групи изиграват важна роля в подготвителния етап на „обединяването на Русия с Крим“. Тук присъствие имат казаците от съседния Краснодарски край, които според различните доклади разполагат с между 2000 до 5000 души и основната им роля е блокирането на пътищата, свързващи Крим с Украйна197. Вторият аспект на казашката роля е организирането на „доброволци“ и като цяло разпространението на т.нар. доброволчески дух, промотиран и от държавните руски медии. В тази кампания има пряко участие на руските държавни институции, въпреки че подобна роля е отричана официално. С руска подкрепа се ползват например Съветът на атаманите на Крим, Съюзът на кримските казаци и Казашкият полк на Феодосия. Казашката акция получава подкрепата и на православната църква, която описва действията си като „духовно подмладяване“ на Крим. Освен казаците в Крим роля имат и по-малки групи, като печално известните „Нощни вълци“, специалните части „Беркут“, групи за самозащита, на които е раздадено леко оръжие (например т.нар. Доброволческа народна дружина, чиито членове ще участват по-късно в конфликта в Донбас), ветерани от Афганистан и дори членове на спортни клубове (най-вече ММА бойци и боксьори). В руските медии всички тези „доброволци“ са наричани общо „спецтуристи“ (по примера на съветските „туристи“ за които вече стана дума) и първата подобна група е транспортирана към Крим през военното летище „Чкаловски“ в присъствието на Франц Клинтсевич, който по това време е заместник-председател на Комитет за отбрана и сигурност към руския Федерален съвет (горната камара на руският парламент).
Спецтуристите са подкрепени и от т.нар. Кибервоини – активисти, изпълняващи задачи от Кремъл в полза на анексирането на Крим. Известни са няколко подобни онлайн групи, като една от първите е създадена в Харков и Севастопол под името „Харковска новинарска агенция“ (ХНА). Основната задача на ХНА е разпространение на новини, в които Украйна е показвана и интерпретирана като нацистка държава. Един от интересните моменти около тази агенция е връзката ѝ с т.нар. Петербургска фабрика за тролове (официалното ѝ име е Агенция за интернет изследвания), собственост на Евгений Пригожин, чието име ще се появява често покрай приключенията на „Вагнер“ от Сирия до Либия и Централноафриканската република. Той се явява едно от централните действащи лица в т.нар. Разследване на Мюлер по руското вмешателство в американските президентски избори през 2016 г.
Кризата в Донбас, която навлезе в насилствената си фаза през втората половина на април 2014 г., дава възможност за превръщането на руските нередовни формирования в квазичастни армии. Донбас предлага на Русия възможност да тества офанзивните и контраатакуващите способности на нередовните сили срещу сравнително слаб противник и да елиминира грешките от предишния неуспешен експеримент („Славянския корпус“), който не може да се конкурира със западните частни армии. В същото време войната в Източна Украйна става неразделна част от процеса на „естествения подбор“, който ще позволи по-късно тестването на ефективността на руските частни военни компании в по-доходоносни и важни мисии като тази в Сирия. Сред частните компании, които изиграват реална роля в Донбас, се нареждат познатите „Вагнер“, МАР и Е.Н.О.Т. Както се спомена по-рано, членове на „Вагнер“ присъстват в Крим по време на операцията за анексиране, но все още има време компанията да придобие окончателна форма. Май 2014 г. е интригуващ период по отношение на генезиса на прототипите на частните военни компании, тъй като по това време две формирования, а именно „Луна“ и „Стъпка“ – създадени в Ростов на Дон, преминават украинската граница и се преместват в област Луганск, като тези елементи залягат в основата на присъствието на „Вагнер“ в Източна Украйна.
Ядрата на двете формации се състоят преди всичко от членове на редовните въоръжени сили на Русия и хора, свързани с руското контраразузнаване. Бойците са събрани в град Толиати в Краснодарския край, а по-късно се присъединяват около 300 бойци от групата „Карпати“, която първоначално изпълнява задачи в тила на украинската армия, но не особено успешно и през 2017 г. е реформирана и преименувана на „Весна“. В новата формация има украинци, руски казаци и дузина чеченци. Тази част от „Вагнер“ по-късно ще бъде изпратена в Сирия. Основните мисии на „Вагнер“ в Донбас между 2014 и 2015 г. – т.е. в периода от „официалното създаване“ на компанията до релокацията на бойците ѝ в Сирия – са смесица от саботажна дейност, партизански боеве и контраатаки. В Донбас персоналът на „Вагнер“ участва активно в битките за летището на Луганск, при прословутия „котел“ на Дебалцево, в Санджаривка, както и в други основни сражения във войната в Източна Украйна.
