140 години след рождението си фамозната Коко Шанел, променила не само модата, но и представата за мястото на жените в обществото, все още остава една от най-популярните личности на XX век, а противоречивата ѝ история продължава да вдъхновява писатели и документалисти по цял свят.
Едно от най-новите заглавия, свързани с живота на модната дива, е впечатляващият исторически роман „Тайната на Шанел“ от Лорна Кук, който вече ви очаква и на българския книжен пазар. Любов, тъга, предателства и истински приятелства се преплитат сред нишките на миналото в този поглъщащ и енигматичен роман за Париж по време на войната.
Повече за него научаваме от самата Лорна Кук в интервю за Romantic Novelists’ Association (оригиналната статия вижте тук).
Лорна, разкажи ни малко за книгата ти „Тайната на Шанел“. Откъде почерпи вдъхновение?
Лорна Кук: Вдъхновението за романа дойде, когато попаднах на статия, която разобличава Коко Шанел като нацистки агент. Толкова ме заинтригува, че не можех да спра да чета. После открих, че във френските архиви са публикувани липсващи досега досиета, които съдържат нейното кодово нацистко име, както и номера ѝ. Оттам нататък вече не можех да спра да мисля за това. Намирането на липсващи досиета за живота на някого и разкриването на тайни исторически факти ме привличат като магнит! Сюжетът се гради около измислената асистентка на Шанел, Адел, и нейната роля в Париж по времето на нацистката окупация.
И в трите ти (скоро четири!) романа присъства двойна времева линия. Какво те привлече към това да напишеш два взаимносвързани разказа, протичащи в две различни исторически епохи?
Лорна Кук: Знаеш ли, нямам представа. Просто го усетих като най-естественото нещо. Аз обожавам книги с двоен сюжет. Кейт Мортън е моята абсолютна любимка и когато започнах да пиша „Забравеното село“, моя първи роман, стартирах с мистерия през 40-те години на миналия век, а в следващата глава съвсем естествено пренесох действието в 2018 година. Решението беше някак подсъзнателно. Въпреки че в следващия ми исторически роман, петия такъв, опитвам нещо малко по-различно и може би няма да присъства връзка със съвремието. Ще видим дали ще се получи!
Как подхождаш към структурирането на романите си с двойна времева линия? Поотделно ли пишеш всяка история и впоследствие намираш подходящи моменти, където двете да се преплетат, или ги пишеш успоредно от самото начало?
Лорна Кук: Планирам донякъде, но всеки път правя нещо различно. Обикновено взимам тефтер във формат A4, разделям листа по средата, поставям от едната страна частта с миналото, а от другата със съвремието, свързвам ги със стрелки, които показват кое се случва първо и как то води до онова, което се случва в другата времева линия. Нахвърлям си бележки върху много листове хартия. Но пиша в реда, в който накрая бихте го прочели. Първо пиша една глава в миналото, завършвам я със загадка, после превключвам към другата епоха и така нататък. Надявам се, че това поддържа темпото на текста, защото постоянно се изкушавам да се прехвърля в другата епоха, без значение за коя точно пиша в момента.
Какво те накара да избереш точно 40-те години на миналия век? Какво намираш за най-интересно през този исторически период?
Лорна Кук: Аз съм един не толкова таен ентусиаст на тема война. Обичам историята за вътрешния фронт във Великобритания, за изпитанията, през които са преминавали жените, за начините, по които са се справяли. В предишния ми роман, „Момичето от острова“, отразих окупацията на остров Гърнзи, а с „Тайната на Шанел“ за първи път напускам Великобритания и нейните острови, за да открия през какви изпитания са минали жените във Франция. Разбира се, че е имало непосилни трудности. Повечето истории на жени от това време говорят за период на тежки сътресения, но и за тяхната отговорност и преодоляване на трудностите.
Как протича един твой работен ден? Рано сутрин ли се захващаш или късно вечерта, когато всички спят? В някое кафене ли ходиш или си имаш собствено кътче вкъщи? Налага ли ти се да търсиш баланс между писането и другите ти задължения, и ако да, как успяваш?
Лорна Кук: Имам собствен офис на горния етаж на къщата ми с гледка към морето. Късмет е, че разполагам със собствено пространство и че професията ми е да съм писател. Сложила съм си кафе машина в офиса, за да не се налага да слизам на долния етаж за кафе. Защото сляза ли веднъж, започвам да се занимавам с пране, миене на съдове или пък приготвям вечеря, а кафе машината ме задържа горе и ми помага да работя по-дълго. След като оставя децата в училище, се прибирам, разхождам кучето и си пускам или подкаст за писане, или някоя аудио книга. После свършвам някои домакински задачи в кухнята, а след това се качвам горе да работя, докато не стане време за обяд. После продължавам да пиша докато трябва да прибера децата. След това ми е трудно да продължа с писането, нямам сили след цял ден в офиса, пък и обичам да прекарвам време със семейството си. Обичам да водя децата на техните извънкласни дейности, да готвя вечеря и да седнем заедно на масата, където да си споделим кой какво е свършил през деня.
В момента пишеш под два различни псевдонима – Лорна Кук и Ел Кук. Лесно ли се реши на това – да пишеш в нов жанр? Не е ли странно, когато виждаш чуждо име на корицата на твоя книга?
Лорна Кук: Ще ми бъде доста странно да виждам чуждо име на корицата на моята книга. Избрах Ел, защото е първата буква от името ми, изписана фонетично. Не е особено оригинално за писател, нали? Направих го понеже двете направления на моето творчество са много различни едно от друго, а и защото имам невероятния късмет да работя с двама издатели. Всеки от тях може да използва различни маркетингови стратегии за разпространяване на книгите ми и да утвърждава името ми на пазара, без едната творба да засяга другата. Само се надявам никой да не ми каже Ел на живо, защото няма да се обърна!
