Оригиналната статия на Lenika Cruz може да откриете в The Atlantic на линка тук.
В началото на май в онлайн пространството се появиха слухове за мистериозна книга. Нейното заглавие щеше да бъде обявено едва на 13 юни, но беше планирано книгата да бъде пусната по цял свят на 9 юли в първоначален тираж от 1 милион екземпляра. Медиите се фокусираха върху спекулациите на феновете, че авторът на мистериозната книга е Тейлър Суифт – теория, която предизвика вълна от предварителни поръчки на все още неназования проект. Някои от нас обаче веднага заключиха, че в книгата всъщност става дума за южнокорейската група BTS. Най-голямата улика беше, че и датата на обявяване на книгата (13 юни), и датата на издаване (9 юли) съответстваше на важни годишнини за групата – 10-ата годишнина от създаването на BTS и от наименуването на огромната им фенска база – ARMY.
И наистина в рамките на няколко дни издателството Flatiron Books потвърди пред New York Times, че 544-страничната книга (528 на български ) ще носи заглавието „BEYOND THE STORY: 10 години от историята на BTS“.
Написана от южнокорейския журналист Мьонг Сок Канг (в превод на български от Божана Славева), книгата се опира на обширни интервюта със седемте момчета в групата. Но аз все още имах въпроси както като фен, така и като културен критик със своя собствена книга за BTS зад гърба си. Колко откровени ще бъдат членовете на групата? Дали книгата ще бъде насочена предимно към заклетите фенове като мен, или ще успее да улови и същността на извънземната им слава и да я предаде и на обикновения читател? И след цяло десетилетие от съществуването на групата доколко „отвъд историята” би отишла книгата?
Оказа се, че книгата е не толкова традиционен мемоар или лична биография, колкото щателно проследяване на създаването на BTS и превръщането им в световна музикална сензация под ръководството на някога малката звукозаписна компания BIGHIT (сега огромната развлекателна компания Hybe).
За всеки, който някога е чувал „Butter“ по радиото и е бил озадачен от популярността на групата в Америка и по света, „BEYOND THE STORY“ дава отговори. Това е завладяваща, сложна и понякога пораждаща страхопочитание история за глобално господство, насочено към феновете – както и изключително достъпен източник за новите почитатели на групата.
Много членове на ARMY научават дългата и изпълнена с препятствия история на BTS на парчета – от YouTube видеа, официални документални филми, лайфстриймове, мемета и постове в Twitter. Сега тази история е изчерпателно разгърната в своята цялост в разказа на Канг. Дори и за най-дългогодишните фенове кариерата на BTS – изложена така детайлно – е зашеметяваща. Канг обхваща всеки албум, турне и всички големи награди до средата на 2022 г., точно преди от BTS да обявят, че членовете на групата временно ще се фокусират върху солови проекти и ще се подготвят за задължителната си военна служба.
Изданието не се задълбочава в живота на момчетата извън работа, което не е изненадващо, като се има предвид колко крайно предпазливи са те по отношение на личните си взаимоотношения. Нека не забравяме, че те са известни и с факта, че работят непрекъснато. Но Канг все пак успява да наслои и емоционалната им история върху професионалната. Размишлявайки върху израстването си като артисти, членовете на BTS дават на читателите ясна представа за това как славата ги е подтикнала да израснат и като личности.
„BEYOND THE STORY: 10 години от историята на BTS“ е разделена на седем глави, които проследяват основните периоди от възхода на групата. Много от читателите знаят докъде ще стигне историята в крайна сметка – няколко №1 хита в Billboard Hot 100, номинации за Grammy, безброй исторически постижения, многобройни появи пред Общото събрание на ООН, посещение в Белия дом. Независимо от това обаче първите глави от книгата са напоени с напрежение.
Mьонг Сок Канг предава темперамента и съобразителността на лидера на BTS Kim Namjoon (познат със сценичното си име RM), който е вербуван още като тийнейджър да създаде хип-хоп група с колегата си ъндърграунд рапър и талантлив композитор Min Yoongi (SUGA) и високо ценения уличен танцьор Jeong Hoseok (j-hope). В крайна сметка продуцентът на BTS, който иска да създаде по-традиционна музикална група, привлича и още четирима вокалисти: непоклатимия и най-възрастен в групата Kim Seok-jin (Jin), перфекциониста Park Jimin, всестранно развития Kim Tae-hyung (V) и най-младия и талантлив maknae Jeon Jung Kook (Jung Kook).
Когато се срещат за първи път, те преживяват типичните личностни сблъсъци като всяка нова група: маниаците по чистотата се възмущават от купищата мръсни чинии в мивката и потните дрехи по пода. Почитателите на хип-хопа провеждат постоянни уроци, за да научат новаците на всичко за рап музиката. Всички, независимо от опита си с танците, тренират усилено сложните хореографии, докато не постигнат идеален синхрон – и то докато са на строги диети (ARMY феновете ще се радват да научат, че Канг посвещава няколко страници на прословутия „инцидент с кнедлите“). „Колкото повече научаваме за началото на подготовката на BTS за дебюта им, толкова по-изненадани сме, че никой от тях не се е отказал по време на процеса“, пише Канг.
Дори след това начало през 2013 г. момчетата разказват, че са се чувствали изолирани и често са се сблъсквали с подигравки от страна на колегите си в по-големите и финансово успешни компании. Първите две години на BTS са толкова трудни, че когато един от служителите на BIGHIT информира вицепрезидента на лейбъла, че „Нещо се случва. Ъъъ… Те имат все повече и повече фенове“, моментът е шокиращ обрат в кариерата им.
В първата половина на книгата Канг представя К-поп света в по-широк контекст, показвайки колко много установени правила са нарушили момчетата от BTS, за да се разграничат от своите връстници и предшественици. Членовете на групата снимат влогове, в които предлагат на феновете си неподправен източник към живота си, дори понякога критикуват директно лейбъла. „Това е в пълно противоречие с нормите в жанра, наложени от корейската развлекателна индустрия“, пише Канг. За необичайно мрачния реализъм, който се откроява в сингъла им от 2015 г. „I Need You“, той отбелязва: „В корейската идол индустрия експеримент като този не е много по-различен от умишлен опит да се провалиш“.
Като фен се учудих, че членовете на BTS дълго време не са били наясно, че собствените им почитатели ги харесват толкова много. Но дори когато са все още объркани от популярността си, те винаги изразяват дълбока благодарност към хората, които ги подкрепят. Jimin разказва на Канг: „И до ден днешен си спомням онази редица хора точно до телевизионните камери по време на първото ни представление“, визирайки шепата фенове, които се появяват да ги подкрепят като дебютанти. За ARMY тази очевидно неподправена скромност е част от това, което ги прави толкова привлекателни – те никога не са се държали така, сякаш успехът е неизбежен резултат от техния талант или упорита работа. За момента, в който „Dynamite“ оглавява Billboard Hot 100, SUGA казва, че не иска да се опиянява от постижението: „…осъзнавах, че ще е по-разумно да се върнем на земята възможно най-бързо. Нямаше нужда да се нося във въздуха“.
„BEYOND THE STORY“ потапя читателите в това точно колко объркващ е бил целият процес на израстване от гледна точка на BTS. Екстремните върхове (участията на Американските музикални награди, Музикалните награди на Billboard, както и в популярни токшоута) са съпоставени и с дълбоки спадове (преумора, непрестанна депресия, нарастваща липса на личен живот). Членовете от групата разказват за стреса от популярността, която придобиват в Щатите, един напълно непознат пазар, когато шестима от седмината дори не говорят английски. j-hope си спомня, че се е самообвинявал за това, че не е успял да овладее езика толкова бързо, колкото сложните танцови движения: „…всеки път в хотелската стая си мислех: „Е, предполагам, че само толкова мога“. След като започват да се приспособяват към международния характер на славата си, пристига пандемията. BTS са принудени да изоставят плановете си и да експериментират отново, като пускат първия си англоезичен сингъл „Dynamite“, чийто успех изненадва RM. „Фендъмът ни трябва да е жадувал това повече, отколкото предполагахме“, казва той.
Канг пише, че едва в тази по-късна част от кариерата си членовете на BTS преминават от това да правят нещата „в името на чуждото одобрение или просто за да се докажат“ и се обръщат навътре към себе си и се опитват „да достигнат точката на съвършенство, където да се почувстват удовлетворени от резултатите си“. Читателите могат да оценят как вътрешното им израстване е било почти неразривно свързано и с артистичното им израстване.
Jung Kook, който се присъединява към BIGHIT, докато е още в училище, разказва, че за първи път се е научил да разпознава собствените си емоции и да ги „отприщва“ в музиката си. V размишлява за порастването и преминаването през „юношеството на ума“, преди да осъзнае, че той е от музикантите, които могат да творят само когато са истински вдъхновени. Jin разказва как е изоставил обсебващите си притеснения до степен, в която е успял да се научи да живее „без да мисли за нищо“ и така да си позволи повече умствено пространство, за да поддържа работата си.
За феновете има нещо успокояващо в това колко голяма част от тази история ни е вече известна, но и нещо успокояващо, че вече можем да я видим официално на хартия. За мен тази близост е напомняне за това колко уязвими са били членовете на BTS още отначало. Канг не засяга какво предстои за групата. Бъдещите глави на BTS тепърва предстои да бъдат написани, но тази книга разказва пълната им история досега. Тя е документ, който улавя какво е усещането да преминеш от начинаещ музикант към световна суперзвезда, както и какво е необходимо, за да го направиш.
