Продължете към съдържанието

Какви тайни крие неразказаната „История на СС (1919-1945)“?

Нацисткият Schutzstaffel (Шуцщафел (SS) или „Охранителен отряд“) си е спечелил славата на една от най-ужасяващите човешки организации, оставили своята кървава следа в архивите на германската история и на Втората световна война.

Уважаваният историк Роберт Коел се стреми изчерпателно да опише произхода, развитието и престъпленията, извършени от „Охранителния отряд“, в своето авторитетно изследване „История на СС (1919-1945)“, което вече може да бъде открито на български език в превод на Христо Димитров и Гриша Атанасов (изд. „Сиела“).

От зародиша си като паравоенни сили в услуга на старата пруска военна традиция, търсеща своето реабилитиране  след загубата на Първата световна война, до еволюирането в пазители на фюрера и партията от всички възможни врагове, СС винаги са били планирани като елитен корпус от политически мотивирани войници. В различните етапи на своето развитие обаче формированието се променя непрестанно и точно това води до затруднението да се ограничат неговата роля и характер до строго определени рамкирани термини.

Базирайки своето изследване на отворени веднага след войната архиви и благодарение на  разговори с множество свидетели, Роберт Коел успява да разкрие сложната вътрешна и постоянно променяща се структура на  „Охранителния отряд“ и да очертае ясно ролята му в уличното насилие и налагането на терор, създаването на „отряди на смъртта“ в окупираните части от Европа и Русия, управлението на концлагерите и военните кампании на Вафен-СС.

Просъществувала около четвърт век, с ясно изразени периоди на проби и грешки, СС се оформя като дете на Химлер и Хитлер едва след 1936 г., за да достигне до своята връхна точка на съществуване в разгара на войната, когато дори се конкурира с Вермахта, а престъпленията на организацията в този период са осъждани и до днес.

Аналитична и разглеждаща събитията с нужната дистанция, „История на СС (1919-1945)“ от Роберт Коел разгръща пред читателя една епопея на злото в най-чистия му вид, като напомня, че нито една организация не може да бъде идея на един-единствен човек. Тя най-често е следствие от множество малки стъпки, които удовлетворяват конкретни нужди, но в крайна сметка водят до немислими наглед крайности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *