Вместо да разказва историята с фокус върху войни, крале и революции, чрез книгата си Галор пътува във времето, спирайки се на малките детайли, които променят бъдещето на човечеството завинаги.
Одед Галор говори от кабинета си в университета „Браун“, едно от най-престижните висши учебни заведения в света. Роденият в Израел професор, който тъкмо навърши 70 години, е скромен, предвид факта, че е едно от ежегодните имена, които се споменават за Нобелова награда за икономика. Въпреки това, далеч от скромна е целта на „Пътят на човечеството“ – книгата, която е издадена в 30 държави, за да събере икономическата история на човечеството само в 300 страници. Имайки предвид, че Единната теория на растежа се връща повече от 300 000 години назад, за да обясни икономическата структура на обществото, излиза, че на една страница се падат около 1000 години.
Вместо да се фокусира върху войните, кралете и революциите, Галор пътува във времето, спирайки се на малките детайли, които променят бъдещето на човечеството завинаги. От откриването на огъня, който ни дава способността да приготвяме храната си, бидейки двигател на растежа на човешкия мозък, до това защо появата на трактора променя образованието на децата от миналия век или защо молците в Англия потъмняват все повече от времето на Индустриалната революция, за да оцелеят. Съдържанието на книгата е наситено с постоянни скокове във времето, които биха подразнили читателите с предпочитания за хронологичност, но според Галор, нито иновациите, нито неравенството, нито прогресът, са били непременно линейни събития, или както той твърди, неизбежни.
Защо трябва да се връщаме към неолита, за да разберем неравенството в обществото?
Защо трябва да се връщаме чак до неолита, за да разберем неравенството в днешното общество? „Разбирането на историята ни е начинът, по който можем да подобрим бъдещето“, казва Галор във видеоинтервюто, което провежда от Провидънс, южно от Бостън. От самото начало той иска да подчертае, че работата му е „оптимистична визия за бъдещето“. Основната му цел е да отговори на един от големите въпроси на икономиката: защо някои общества са богати, а други бедни, и какво може да се направи, за да се преодолее капанът на бедността? „Само с разбирането на корените на неравенството, можем да го преодолеем“, настоява той.
Прогрес срещу Неравенство
За установения в САЩ израелски икономист, има две основни мистерии. Едната е защо икономическата стагнация е продължила хиляди години с малки вариации, а другата е загадката на неравенството – с други думи, защо през последните два века технологията, науката и иновациите провокират категоричната промяна на начина на живот на Хомо сапиенс, но в същото време, пораждат безпрецедентно неравенство между териториите и индивидите.
За да подчертае колко необичайни са били последните 200 години в човешката история по отношение на просперитета, Галор сравнява в книгата си доходите на глава от населението и заплатите на неквалифицираните работници в различни страни в продължение на хиляди години и колко малко са се променяли: „По-конкретно, изчислено е, че дневната заплата е била равна на седем килограма пшенично зърно във Вавилон и пет килограма в Асирийската империя преди повече от 3000 години, на между единадесет и петнадесет килограма в Атина преди повече от 2000 години и на четири килограма в Египет в Римската империя преди повече от 2000 години. Всъщност дори в зората на индустриалната революция заплатите в западноевропейските страни остават в този тесен диапазон: десет килограма пшеница в Амстердам, пет в Париж и между три и четири в Мадрид, Неапол и други градове в Испания и Италия.
„По-голямата част от неравенството, на което сме свидетели днес, може да се проследи назад до сили, действали преди десетки хиляди години.“
Галор изчислява, че от Индустриалната революция средният доход на глава от населението в света се е увеличил 14 пъти, а продължителността на живота е нараснала повече от два пъти. Проблемът, а също и голямото предизвикателство на нашето време, е, че това огромно подобрение на жизнения стандарт е разпределено неравномерно не само в глобален мащаб, но и в самите общества поотделно. „По-голямата част от неравенството, което наблюдаваме днес, може да се проследи назад до сили, действали преди десетки хиляди години“, казва Галор. „В хода на прехода от стагнация към растеж обществата не са се раздвижили по едно и също време. Северна Европа започва да расте в началото на XIX в., а другите общества – едва в края на XX в.“
Въпреки това Галор бърза да уточни, че достигането до корена на проблема не е детерминистично по дух, нито пък означава, че човешките общества са неизбежно хванати в капана на историята и географията: „За да поправим настоящото неравенство трябва да се разбере защо някои общества са се развили, а други – изостанали, което ни води до дълбоките фактори – от колониализма до институциите, географията, културата и човешкото разнообразие.“
Икономистът-историк Диърдра Макклоски смята, че „Индустриалната революция не е епохата на пàрата, памука или стоманата, а епохата на прогреса“… Дали епохата ни е тази на прогреса и иновациите, или на неравенството?
„Двете неща не могат да се разграничат“, отговаря Галор, който е бил и професор в Еврейския университет в Йерусалим, където преподава Ювал Харари. „Индустриалната революция е прогрес във всичките му измерения – философска революция в контекста на Просвещението, научна революция и технологичен прогрес. От друга страна, през XXI в. виждаме, че технологичният прогрес напредва още повече и това ускорение води до огромно неравенство на планетата. Двете измерения не могат да бъдат разделени, защото както технологичният прогрес, така и нарастващото неравенство определят началото на XXI в.“ Галор е оптимистичен в това, че тази технология и капацитет за иновации могат да бъдат използвани през следващите години за справяне именно с неравенството, което са породили.
Грешката на МВФ
В такъв случай, живеем ли във времето на най-големия напредък и неравенство в историята? Въпреки че неравенството между държавите е едно, а неравенството в самите държави – друго, „това, което наблюдаваме напоследък, е, че и двете се увеличават неимоверно. А неравенството между индивидите достига своя връх.“
За да се измъкнем от капана на бедността, в „Пътят на човечеството“ икономистът обяснява за широк набор от културни, технологични и образователни способи, които позволяват на страните да забогатеят, но това са по-скоро общи „рецепти“. Образованието е един от ключовите фактори за намаляване на неравенството и насърчаване на икономическото развитие на едно общество, но Галор не приема универсални рецепти. Културният стимул, от който се нуждае Етиопия, не е същият като този, от който се нуждае Боливия, например.
Според икономиста, технологичният прогрес изисква обществата да станат не само по-образовани, но и по-разнообразни, тъй като историята показва, че именно благодарение на обмяната на идеи в големите градове се появяват големите иновации, които насърчават прогреса. Така че Етиопия, в която вече има много разнообразно общество, ще трябва да работи върху социалното сближаване и зачитането на различията, а Боливия би се възползвала от по-голямо разнообразие, което е благоприятна почва за иновативно мислене.
Перспективните политици могат да извлекат големи ползи за своите икономики
Галор открито критикува организации като Световната банка или Международния валутен фонд, които „организират образователни програми с мисълта, че всички общества в развиващите се страни имат една реалност и предлагат политики, за които се предполага, че ще помогнат на цялата популация, като че ли е единствената възможна рецепта за икономически растеж.“ Според него, обаче, всяка страна се нуждае от различни и специфични политики за справяне с бедността и неравенството, в зависимост от това каква е причината за тяхното съществуване. Оттук идва и значението на идентифицирането на техните корени за програмите за развитие.
Ако мултикултурните общества са по-проспериращи, защо това често се възприема не като възможност, а като заплаха? Защо критиките към имиграцията и културното многообразие служат като гориво за популисти в богатите общества – от Франция на Льо Пен до Америка на Тръмп?
„Сложността тук се състои в това, че част от населението живее в тези общества от кратко време, и от непосредствения ефект, който имиграцията може да има върху сплотеността на обществата“, отговаря Галор. „Ползите от една имиграционна вълна по отношение на прогреса и иновациите могат да дойдат със закъснение от няколко десетилетия, но цената се възприема като незабавна. Резултатът е, че някои политици използват това, за да се възползват от идеята, че имиграцията трябва да бъде изкоренена, а разнообразието – потиснато. Въпреки това, мнението, че имиграцията дава отрицателно влияние, е много недалновидно. Аргументът, че разнообразието вече е твърде голямо, е могъл да бъде изтъкнат в САЩ в началото на XIX в., а от друга страна, именно имиграцията и увеличеното разнообразие помага на САЩ да се развие икономически. Напрежението е между краткосрочността и дългосрочната визия. Перспективните политици могат да извлекат огромна полза за своите икономики.“
„От тази гледна точка, миграцията на хора от села към градове е обещаваща в иновативен план“
В анализа си за предимствата, които могат да бъдат предоставени от разнообразието от икономическия растеж, Галор също подчертава важността на градските центрове като двигател на растежа и нуждата да се популяризира общественото движение, за да не се оставя талантът на едно място, отнемайки възможността му да се развива: „Технологичният прогрес се насърчава от разпространението на идеи в близка среда. Затова е важно да сте заобиколени от иновативни хора, за да създадете следващата вълна от технологии. Оттук, миграцията на хората от градовете към селата е обещаваща по отношение на иновациите.“
Обещаващото бъдеще на Европа
Обяснявайки различията между регионите, Галор подробно описва в книгата многобройните причини, поради които в продължение на векове Европа е била най-богатият континент на планетата. Защо индустриалната революция започва в Северна Европа и САЩ, а не другаде? Защо разпространението ѝ отнема повече от век и половина, а в някои страни все още предстои? Съществуват географски причини, като например умереният, дъждовен климат (до XVI в. доминиращата култура в Европа е ечемикът, който дава почти два пъти повече потенциални дневни калории от съответната култура в Субсахарска Африка), предимствата на селското стопанство, които оказват влияние върху по-дългосрочния, ориентиран към бъдещето поглед на европейците, което насърчава семействата да харчат повече за образование и да внедряват повече технологии. Разделянето на различни държави и традиции, твърди още Галор, е от полза за просперитета, защото прави Европа по-плодотворна и в обмена на идеи.
Достигнала ли е Европа до момент на упадък?
„Не го вярвам. Икономическата тенденция, която виждам през следващите десетилетия, е, че в света ще има три Големи сили: Северна Америка, Европа и Китай, докато ЕС е претендент в новия световен ред. Оптимист съм за ролята на Европа в бъдещето.“, заявява Галор. Дори несигурността, породена от войната в Украйна, не помрачава неговият оптимизъм. „Това е хуманитарна трагедия за украинците, но е и момент, в който Европа успя за един миг време да осъзнае колко ценна е свободата и необходимостта да се бори за нея. Още повече, има държави, извън европейската коалиция, като Швеция и Финландия, които обединяват сили, за да се изправят срещу авторитарната заплаха. Страхът за надвисналата опасност над свободата, обединява континента и може да го направи политически и икономически по-силен.“
Тайната за икономическия растеж и намаляването на неравенството е в равните възможности
На въпрос към Галор за това какъв съвет би дал на испанските политици, за да намалят неравенството на страната, начело на континента по равнище на безработица, той непоколебимо отговаря: „Най-важният елемент е да се създадат равни възможности, така че всеки човек, който иска да инвестира в образованието си, да може да го направи. Не бива да се случва така, че поради липса на средства, хората да не могат да инвестират в подобряване на образованието си. Трудно е да се постигне равенство в доходите, но не е трудно да се постигне равенство във възможностите. Политиците трябва да се съсредоточат върху това да предоставят възможност на всяко дете да развие пълния си потенциал. Образованието трябва да бъде достъпно за всички, така както кредитът трябва да бъде достъпен за всички, които искат да станат предприемачи. Тайната на икономическия растеж и намаляването на неравенството е в равните възможности. Именно върху това трябва да се съсредоточат политиците.“
Източник
