Независимо дали с пътешествията си, описани в сборника „Мистичните Родопи“ , или с омагьосващите светове, които вплита в някои от най-обичаните си книги като „Уроборос“ и „Дневникът на кралския гъделичкар“, писателят и приключенец Иво Георгиев отдавна е доказал, че въображението и страстта му към добрите истории не познават граници.
Оригиналните му сюжетни решения и неповторимият му стил отново намират отражение в още една великолепна история, излязла изпод причудливото му перо – романа „Дин Ден“, който вече е на пазара (ИК „Сиела“).
Написан на автентичния език на децата, „Дин Ден“ е история, която се простира отвъд „голямото дърдорене на големите“ и черно-белите граници, които сами си поставяме.
Дин Ден живее заедно с много други деца в голяма къща извън града. В нея малчуганите пеят песнички, играят, учат и правят странни упражнения.
А всеки един от тях тайничко вярва, че майките им ще дойдат и ще ги приберат вкъщи – „след известно време“. Дин Ден също вярва, ала това време все така упорито не идва.
Още от малък Дин Ден обича да разказва истории и да си измисля имена за нещата около себе си – ей така да си оправя настроението. Детското му въображение ражда какви ли не измишльотини за царства и юнаци, за страшни змейове и други грозници, с които малкото момче забавлява другите деца.
Ала в нито една от историите си той не намира обяснение за това тайнствено и непонятно нещо, което се случва в детската им градина. Нещо, което директорката им нарича „научен ексеремент“. Или поне това чува Дин Ден през тайната дупка, която открива към кабинета ѝ.
Кой е измислил тъжнотията? По-силно ли е злото от доброто? Как да живее в свят, в който между героите и злодеите няма ясно поставена граница?
Въоръжен единствено с любопитството си и с безбройните си истории, Дин Ден се опитва да намери отговорите на толкова много въпроси от живота на възрастните. И колкото повече търси, сякаш все повече не иска да ги разбира. А само да се надява неговата приказка да има щастлив край…
Прям, безкомпромисен и по детски невинен, „Дин Ден“ от Иво Георгиев е чудат и проникновен роман за искрената мъдрост, която сякаш оставяме да ни се изплъзне по пътя към порастването. Роман, който ни кара да се запитаме: защо му е на света да си играе на войни и да бъде несправедлив, да се разделя и обвинява? Защо наистина, когато има толкова много деца, които чакат майките им да ги приберат вкъщи?