Писателят сатирик Михаил Вешим успява да открие комичното във всяка една ситуация и да превърне смеха не само в професия, но и в най-голямото призвание на живота си.
За вируса на хумора, с който се е заразил още от дете и така и не се е излекувал и до днес, разказа самият той на представянето на автобиографичния си роман „Химия на шегата“ на 7 декември по време на Х Софийски международен литературен фестивал.
Мраморното фоайе на НДК събра многобройна публика от почитатели на хумориста, който ги разведе по пътеката на миналото, осеяна с много „завои на мисълта“ и любопитни истории от кухнята на вестник „Стършел“, където Вешим твори вече 40 години.
Негов помощник в навигацията из спомените, химията на шегата и алхимията на живота по време на събитието бе журналистът Даниел Ненчев. Той беше подбрал за присъстващите любопитни откъси от „Химия на шегата“, които да ги въведат не само в личните спомени на писателя, но и в историята за шегите на времето и промените, на които е станал свидетел през дългата си кариера.
С присъщото си умение никога да не се взема насериозно Михаил Вешим разказа повече за творческия си път, за събитията и за личностите, които са го превърнали в писателя, който е днес.
„Понеже разказвам за хора, които са ми оказали влияние, най-голямо влияние ми е оказал Радой (Ралин). Той беше за нас инфлуенсър, както сега е модерно да се казва. Ние го следвахме – в буквалния смисъл на думата, ходехме след него да ни каже нещо, а той постоянно ръсеше афоризми. Бяхме омагьосани от този човек“, сподели Вешим.
Той обърна внимание и на многобройните лица на сатирата, която освен да забавлява читателите, има и задачата да отразява обществените вълнения. „Когато си фейлетонист, винаги имаш някаква обществена кауза. Това е сериозната страна на въпроса.”
„А иначе работата в „Стършел“ ме научи на нещо, което е много важно за мен. – да виждам смешното, да забелязвам парадоксите. Някои неща, които обикновеният човек ще отмине и няма да им обърне внимание, на мен ми правят впечатление; търся как могат да бъдат написани“, подчерта той.
А Даниел Ненчев допълни: „Мишо е запазил през годините чувството си за справедливост, за реакция спрямо обществените безумия“ и отбеляза, че това ясно си личи и в автобиографичния му роман „Химия на шегата“, който е запечатал в себе си абсурдите на времето.
Първият досег на Михаил Вешим с магията на думите, които, подредени по правилния начин, предизвикват истинска химична реакция; уроците, които е научил от баща си – големия писател Георги Мишев; хилядите изписани страници, които му доказват, че „писането е занимание самотно“ – всички тези житейски истории оживяват, разказани през призмата на многоцветната „Химия на шегата“.
Вградена в разказа за живота на писателя, читателите ще открият и вратичка към историята на 75-годишния вестник „Стършел“ и майсторите на хумора като Радой Ралин, Георги Друмев, Мирон Иванов, Петър Незнакомов, които творят в редакцията му през годините и изграждат облика на българската сатира.
Как се е зародила идеята за романа „Английският съсед“, вдъхновил популярния български телевизионен сериал? Какво е значението зад псевдонима „Вешим“? Какво е било участието на сатириците в рушенето на тоталитарната система?
Нишките на всички тези въпроси се преплитат в автобиографичния роман на Михаил Вешим „Химия на шегата“, рисувайки портрета на един творец, останал верен на себе си, на своето любопитство и на най-точния си компас в живота – хумора. Защото, както казва великият Чаплин: „Не успях да оправя света, но успях да го разсмея!“
А това понякога е повече от достатъчно.
