Под погледа на ноемврийската луна стотици читатели разлистиха непознатите балади на бляскавия прозаик Виктор Пасков („Балада за Георг Хених“ и „Германия, мръсна приказка“) по време на поетичната вечер, посветена на поезията му, на 7 ноември 2022 г. в литературен клуб „Перото“.
Поводът беше приносното издание на „Стихотворения“, което се появяви посмъртно със съставители изтъкнатите писатели Георги Господинов и Захари Карабашлиев, заедно с поета Иван Ланджев, както и с оформлението на художника Дамян Дамянов.
Малко след 18:30 ч. виртуозната джаз импровизация на Венцислав Благоев и Димитър Благоев от Фондация „Джазтет“ приласка приятелите на книгата, дошли да почетат творчеството на Пасков да се запознаят с „лошото момче на българската литература“ в непознатото му за широката публика амплоа на поет.
Аранжиментът на песента „Hallelujah“ на Ленард Коен отвори вратата към творчеството на Пасков с препратка към прочутия финален цитат от „Балада за Георг Хених“: „Свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде. Алилуя! Алилуя! Алилуя!“
Модератор на събитието беше писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев, а в разговора, освен другите двама съставители на изданието – Георги Господинов и Иван Ланджев – участва и френската българистка и преводач, професор по българска литература във Франция и основател на първата бакалавърска програма по български език в Париж проф. Мари Врина-Николов.
„Аз имам повече от професионален ангажимент и сантимент към Виктор Пасков. Освен че съм главен редактор на издателство „Сиела“, аз бях и това момче, което преди 25-26 години се влюби в прозата на Виктор Пасков… Толкова години след излизането на „Балада за Георг Хених“, която аз наричам „най-кратката голяма българска книга“, а понякога „най-голямата кратка българска книга“, тя продължава да живее, да вълнува и да ме предизвиква“, сподели Захари Карабашлиев по повод личния си сантимент към големия прозаик.
Писателят и литературовед Георги Господинов изтъкна високата литературна стойност на поезията на Пасков, която „влиза и се вписва в историята на българската поезия. За мен тя се вписва там, където Вутимски я оставя, където поетите на 40-те пишат за града и вкарват тази меланхолия, тези бохемско-меланхолни стихове. Тази поезия върви във веригата Вутимски – Иван Пейчев – Христо Фотев. Но тази поезия прави нещо друго, което рядко се среща през 70-те и 80-те години, когато е писана. Тази поезия вкарва и чужди поети.“
Европейското звучене както на прозата, така и на стиховете на цар Виктор, коментира и проф. Мари Врина-Николов. По повод „Балада за Георг Хених“ тя сподели: „Книгата на Виктор наистина беше съвсем различна заради музикалността си. За мен това беше една по-европейска книга. Книга, която беше по-близка до това, което бях свикнала да чета“, и подчерта, че същата музикалност прозира и в неговите „Стихотворения“.
Поетът 
Иван Ланджев коментира пазените дълги години в тайна стихове на Пасков и сериозното отношение, с което писателят е подхождал към тях: „Не става въпрос за хоби или залитане на бележит прозаик по поезията. Става въпрос за нещо съвсем друго. Нямах представа за мащаба на любовта му към поезията, за грижата, за усилията, които е полагал, за тази любов, към която той е останал верен кажи-речи през целия си живот и не е показвал на никого. Вероятно е смятал, че това занимание го прави уязвим.“
Захари Карабашлиев покани на сцената художникът Дамян Дамянов, който разказа повече за визуалната интерпретация на стихотворенията: „Без предварителни скици, без план, без да седна и да мисля, просто опитах да импровизирам както един музикант, да подема темата, подхваната от друг музикант. При мен това беше огромната отговорност да работя по текстовете на Пасков, които не исках да илюстрирам буквално, а по-скоро да надградя.“
За финал всеки един от участниците прочете избрано стихотворение от изданието, а вечерта приключи със спонтанна изненада за присъстващите – изпълнение на Иван Ланджев и Захари Карабашлиев на „Hallelujah“, които още веднъж припомниха, че музиката и литературата вървят ръка за ръка.
