С романа си за Втората световна война – „Светлината, която не виждаме“, Антъни Доер постига успех, с какъвто малко писатели могат да се похвалят. Книгата не само печели престижната награда „Пулицър“, но и остава в списъка на най-четените бестселъри в продължение на години.
Сега Доер се завръща с нов мащабен и завладяващ роман – „Облакът Кукуландия“, в който животите на петима млади герои от различни времена са променени завинаги от тайнствен ръкопис. Преминавайки през бурните кървави времена на XV век в Константинопол, 50-те години на миналия век, фаталната 2020 и достигайки до далечната 2146 година, „Облакът Кукуландия“ е смайващо литературно приключение. В разговор за NPR самият Доер разказва малко повече за искрата, вдъхновила романа.
1.Какво свързва отделните истории на Ана, Омеир, Зено, Констанс и Сиймор?
В романа петимата герои живеят в различни времена, но всички те в различни моменти от живота си се влюбват в приказка, наречена „Облакът Кукуландия“. Това е измислена приказка, въпреки че я приписвам на истински писател – Антоний Диоген, чиито текстове са се изгубили през годините. Всъщност тя наглед е наивна приказка. В нея се разказва за човек, който мечтае да се превърне в птица, за да може да отлети до райско място в небето, наречено Облакът Кукуландия. В английския език, особено през последните двеста-триста години, това понятие е придобило значението на „фантастично място“ или „утопия“. Да кажеш, че живееш в Облакът Кукуландия, означава, че живееш в нереалистичен рай.
2.Предполагам, че идеята за този роман е дошла от това, което сте научили за краткия живот на древните текстове?
Да, действието на предишния ми роман, „Светлината, която не виждаме“, се развива предимно в градчето Сен Мало в Бретан, Франция. То е заобиколено от близо два километра средновековни стени. И във всеки един от текстовете, които прочетох за историята на отбранителните стени, се споменаваха стените на Константинопол, за които не бях чувал почти нищо. Те са устояли в продължение на 1100 години. Били са нещо като най-добрата отбранителна технология в целия свят. И въпреки това, в часовете по история, поне в моето училище, стигахме до падането на Римската империя и прескачахме директно към Ренесанса, пропускайки повече от 1000 години история.
И така, започнах да чета за стените на Константинопол, зад които, заедно с различни видове богатства, са били съхранявани древни книги и текстове. Когато човек е млад, си мисли, че всички древни текстове, написани някога, са ни известни. На мен ми е интересно защо някои неща се запазват, а други остават изгубени. И какво ние, хората, можем да направим, за да бъдем стопани – както на човешката култура, така и на природния свят.
3.Казвали сте, че вместо да пишете за това, което вече познавате, пишете за това, което не знаете?
Да, точно така. Обичам да пиша за това, което не знам. Смятам, че това те кара да бъдеш нащрек, да бъдеш малко по-бдителен и да не приемаш нищо за даденост. Ние сме тук за толкова кратко време – седем или осем десетилетия, ако извадим късмет. Затова искам да науча колкото се може повече. А удоволствието от работа като моята е, че мога да преследвам различни любопитни факти и да прекарвам деня си в учене.
4.Толкова много от вашите главни герои са млади хора. Защо?
Младите хора, както всички знаем, виждат нещата малко по-лесно. Те възприемат новите идеи и технологии малко по-бързо. И така, когато по седем-осем часа на ден прекарвам собственото си съзнание през гледната точка на героите ми, мога поне за малко да сваля „капаците“, които покриват очите ми.
5.Посвещавате книгата на библиотекарите – „тогавашни, сегашни и в бъдните години“. Какво е значението на библиотекарите в живота ви?
Много голямо. Всеки един от главните герои в романа по някакъв начин е свързан с библиотекар или, в по-широкия смисъл на думата, с пазител на книгите. Майка ми беше учителка по природни науки и понякога, когато беше уморена в края на деня, използваше библиотеката като „дневен център“ за мен и братята ми. За мен библиотеките в Кливланд и Охайо бяха истински убежища. Те бяха място, където се чувствах в истинска безопасност. В тях има нещо наистина чудно – факта, че събират текстовете на всички майстори на литературата, които са ни достъпни напълно безплатно. И можем да си ги вземем с нас вкъщи.
Източник: NPR
