Малко след
18:30 ч. на 6 юни 2019 г. в книжарница „Гринуич” се състоя
премиерата на „Предсмъртните видения на Никола Петков“ от американския писател Томас Макгонигъл.
Пред събралата се публика книгата
представиха Димитър Кенаров и Захари Карабашлиев.
Димитър Кенаров изтъкна,
че „историята
на Никола Петков е разказана преди всичко през призмата на една общочовешката
трагедия. България е всяко място; Петков е всеки човек”.
„В крайна
сметка, може би най-голямото постижение на Макгонигъл е, подобно Фокнър,
способността му да превръща баналността на всекидневието, сивите факти на
историческото събитие, в литературен мит. „След събитието – пише той – това е
всичко, което имаме: приетото в литературата.“,
продължи той.
Самият Томас Макгонигъл сподели,
че силно се надява с тази своя книга да вдъхнови българските писатели да пишат
за времето на комунистическия режим и политическите убийства. „Щастлив съм, че сега когато идвам в
България, българите живеят нормално. Нещата са добре, обикновени и нормални и
вашата държава е като всички останали по света. Радвам се, че това, което се е
случило с Никола Петков, днес не би било възможно.” – каза още американския
писател, който издава творбата си за обесения от комунистите политик в Америка
още в далечните 70-те.
„Предсмъртните видения на Никола Петков“е първата
книга на американски автор, чието действие е изцяло ситуирано в България. В нея
писателят Томас Макгонигълпресъздава последните мигове от живота на прочутия български политик.
В
поток на мисълта, в който се сливат преживяванията на самия земеделски деец,
цитати от документи от епохата, исторически факти, размисли на писателя и
реплики на исторически фигури, познавали Петков, Макгонигъл създава една брутална картина на мига, в който Петков
губи живота си, а България потъва все по-страшно в бездната на тоталитаризма.
Томас Макгонигъл е писател, литературен и
художествен критик, университетски преподавател и журналист. Носител е на
няколко награди, включително Notre Dame Review Book Prize. Романът му
„Предсмъртните видения на Никола Петков“ за първи път е публикуван в превод на Ваня
Томова в списание „Съвременник“ през 1991 г.