В
края на октомври – тогава, когато „Когато капят кестените”, сценаристът на „Мярка за неотклонение”, „Аз съм ти”, „Шекспир и другите“ – Стефан
Коспартов, промени по ненатрапчив начин
българската литературна сцена.
Дебютният му роман „Когато капят кестените” е впечатляваща
и болезнена равносметка на един режим, който все още хвърля сянка върху
настоящето.
По
време на премиерата му, провела се на 24
октомври 2018 г. в „Patches Blues Bar” лагерите, Народния съд,
концлагерите, палатките на площада, червените куфарчета, събитията около 10
ноември, но и любовта и лудата жажда за свобода оживяха отново пред събралите
се над 100 души.
В нелекия живот в България
от 1944 до 1989 г., както и в първите години на „демокрацията”, се върна
актьорът Юлиан Петров („Скъпи наследници”), влизайки в ролята на младия Никола,
малко след това проф. Николай Чернокожев разгледа литературните качества на
творбата, а проф. Михаил Константинов я постави в социо-културния дискурс и
подчерта, че е чакал 30 години да се появи подобен мащабен роман, който да
разказва за едни от най-мрачните ни десетилетия от гледна точка на жертвите.
„Злите сили” прогони Васил
Георгиев-Кръпката с едноименното си парче и поздрави за смелостта някогашния
сценарист, а самият Стефан Коспартов се
пошегува, че „щом Васко Кръпката има бар, а той има тази книга и я представя в
неговия бар, значи все пак нещо се е променило”. Наличието на носталгичната
гледна точка към онова време не трябва да се пренебрегва, каза още Коспартов,
но не скри учудването си от нейната устойчивост.
На сцената и обгърнат от тишина
развълнуваният автор помоли за разрешение да се обърне към баща си и много
други търсачи на щастие, загубени през режима. А цялата зала видя как сенките му правеха път и му се усмихваха
дружелюбно…
