Кой е дядо Добри и
трябва ли да го помним? На тези въпроси се опитаха да си отговорят Александър
Кръстев, епископ Тихон и Цвета Кирилова – председателят на сдружение „Азбукари”
– по време на представянето на книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово” от журналиста Борислав
Радославов.
Пред около 120 души в препълнената камерна зала на Младежкия
театър „Николай Бинев“ историята на Божия служител без расо оживя отново
благодарение на изпълнението на виртуозите от квартет „Светоглас”,
спомените на Цонка Панталеева – жената, помагала на дядо Добри, на епископ
Тихон, както и на самия Борислав.
„Трябва да сме
щастливи, че в наши дни имахме привилегията да живеем с такъв човек, който беше
наречен светецът от Байлово именно от хората, не от нас, журналистите.
Благодарение на това, което направи, днес той е една икона за българите.
Първата ми среща с дядо Добри датира отпреди пет години. Точно тогава той ми
каза: „Прави добро, без да чакаш добро. Прави го безкористно”, разказа авторът.
Епископ Тихон заяви,
че дядо Добри е искал да бъде анонимен, да си върши неговата работа в смирение
и тайно. „Забравяме, че дядо Добри ни обичаше. Кой беше по-малък от него? Той
си избра нещо и умножаваше доброто. Ако искате паметта на дядо Добри да има
значение, умножавайте доброто и обичайте не само този до вас, а дори и този,
който мразите”, каза още епископ Тихон.
Как дядо Добри променя живота дори и без да си
се срещал с него, разказа Сунай Ремзи, пристигнал
директно от затвора в Белене. Той подари на
Борислав Радославов и специален портрет на светеца от Байлово.
Част от приходите от всяко
закупено издание по време на премиерата ще бъдат дарени за поставянето на
паметник на дядо Добри пред храм-паметника „Св. Александър Невски”.
