„Белене” с
неговите хиляди лица и наименования и „Белене” като жестока сянка, заплашително
надвиснала над стотици съдби по време на режима, отново издигна своите стени
пред участниците в разговора дискусия, провел се на 22 януари от 18:30 ч. в
Гранд Хотел София.
Поводът
беше представянето на най-мащабния труд по темата, правен до момента в България
– „Концлагерът „Белене” 1949-1987” отБорислав Скочев.
Пред над
500 посетители, за които двете зали на хотела се оказаха тесни, журналистът Даниела Горчева, изследователят Христо Христов, отец Паоло Кортези – председател на културния център „Евгени
Босиликов” в град Белене и носител на приза „Човек на годината” 2017 г., и
историкът проф. Евелина Келбечевапредставиха „Българската голгота”, както определи книгата на Борислав Скочев Христо Христов.
Своите спомени за
живота зад стените на лагера разказаха и бившите лагерници Цветана Джерманова,
Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искендер – за ужаса от престоя на понтон
върху ледените води на Дунав заедно с 35 души и за живота като затворник. Четиримата
обаче изразиха своята увереност, че утрешният свят трябва да бъде по-добър и
по-щастлив.
С „Песента на
Щеката” в изпълнение на Васко Кръпката,
както и с цитат от стих на Йосиф Петровзавърши вечерта. Отец Паоло Кортези говори на български както за ужаса, така и
за светлината и призова всички присъстващи да посетят Белене демократично и по
собствена воля, за да може да отдадем почит на жертвите на една от големите
български трагедии.
На премиерата
присъстваха президентът Росен Плевнелиев, бившият премиер Филип Димитров,
бившия министър на финансите Муравей Радев.
„Не смея да отправям някакво послание към
младите поколения – днес те живеят при съвсем различни условия. Но много се
надявам, че книгата би могла да бъде някакво предупреждение за това колко лесно
се отнема свободата, колко лесно човек може да попадне в свят на несвобода”, сподели
авторът на книгата Борислав Скочев.
„Концлагерът „Белене” 1949-1987” е
съществен принос към историята на отминалата епоха на комунистическия режим.
Излагайки цялата налична фактология и възкресявайки гласовете на хората,
обречени да го преживеят, трудът на Скочев се превръща в предупредителен реквием за острова, който уби свободния
човек.
Снимки: Виктор Кожухаров
