Странница, скитница, актриса или жена с тайни? Катя Паскалева e една от
енигмите на българското кино и театър.
„Козият рог“ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, създаден по
„Диви разкази” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите постижения на
българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите отличия и Награда за
женска роля в Панама през 1972 и Награда
„Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел през 1973.
Участвала в над 50 български и чужди, тя остава позната именно предимно
като Мария, както и с ролите ѝ на Стефка във „Вилна зона” (1975 г.) и на Тана
„Матриархат” (1977 г.), а бурният ѝ нрав продължава да буди въображението.
По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е
безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за
една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и
почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.
На 23 юли 2017 г. се навършват 15
години от смъртта на актрисата,
вдъхновила едни от най-талантливите български художници и музиканти. In
memoriam изтъкнатият журналист и продуцент Георги Тошев създава през 2015
г. книгата „Катя
Паскалева. Жените в мен”,
проследявайки пъзела на един рано прекършен живот и разказвайки историята на
Катя по нейния начин – откровено и невероятно цветно; като картина, наситена с
много вътрешни конфликти, тайни, но и с много светлина.
На страниците на биографията от Тошев оживяват бурната и изпепеляваща любов
между Катя и Георги Божилов-Слона, дълбоката, почти кармична връзка с втория ѝ
съпруг Иван Росенов, и тайната ѝ страст – рисуването, на която Катя така и не
се отдава изцяло до края си.
Непокорна, дива, интелигентна, самотница, скитница, старица или майка –
Паскалева е българската актриса, съчетала в себе си ролята на грандиозна
кинозвезда и плаха и нежна душа. Един голям талант, който и до днес
представлява картина на Жената, с всичките ѝ малки и големи чудеса.
„Лицето ѝ е с „овал на тракийска
хубавица“. В очите ѝ грее потаен пламък. Тя успява да въплъти в себе си не само
женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критиците и
публиката подминават с мълчание филма.
Катя Паскалева е не само ново лице за
киното в края на шейсетте години, но и ново дарование, изградено сякаш от
противоположни качества.
Едва когато се появява като Мария в
„Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички съмнения на
скептиците се разсейват.
Ражда се истинска кинозвезда.”
Георги
