15 години без Катя Паскалева

Странница, скитница, актриса или жена с тайни? Катя Паскалева e една от
енигмите на българското кино и театър.

„Козият рог“ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, създаден по
„Диви разкази” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите постижения на
българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите отличия и Награда за
женска роля в  Панама през 1972 и Награда
„Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел през 1973.

Участвала в над 50 български и чужди, тя остава позната именно предимно
като Мария, както и с ролите ѝ на Стефка във „Вилна зона” (1975 г.) и на Тана
„Матриархат” (1977 г.), а бурният ѝ нрав продължава да буди въображението.

По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е
безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за
една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и
почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.

На 23 юли 2017 г. се навършват 15
години от смъртта
 на актрисата,
вдъхновила едни от най-талантливите български художници и музиканти. In
memoriam изтъкнатият журналист и продуцент Георги Тошев създава през 2015
г.  книгата
„Катя
Паскалева. Жените в мен”
,
проследявайки пъзела на един рано прекършен живот и разказвайки историята на
Катя по нейния начин – откровено и невероятно цветно; като картина, наситена с
много вътрешни конфликти, тайни, но и с много светлина.

На страниците на биографията от Тошев оживяват бурната и изпепеляваща любов
между Катя и Георги Божилов-Слона, дълбоката, почти кармична връзка с втория ѝ
съпруг Иван Росенов, и тайната ѝ страст – рисуването, на която Катя така и не
се отдава изцяло до края си.

Непокорна, дива, интелигентна, самотница, скитница, старица или майка –
Паскалева е българската актриса, съчетала в себе си ролята на грандиозна
кинозвезда и плаха и нежна душа. Един голям талант, който и до днес
представлява картина на Жената, с всичките ѝ малки и големи чудеса.

„Лицето ѝ е с „овал на тракийска
хубавица“. В очите ѝ грее потаен пламък. Тя успява да въплъти в себе си не само
женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критиците и
публиката подминават с мълчание филма.

Катя Паскалева е не само ново лице за
киното в края на шейсетте години, но и ново дарование, изградено сякаш от
противоположни качества.

Едва когато се появява като Мария в
„Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички съмнения на
скептиците се разсейват.

Ражда се истинска кинозвезда.”

Георги 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *