Във връзка с Пролетен базар на книгата, който се провежда до 25 април в НДК, Агенция „Фокус” разговаря с Веселин Тодоров, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга” и организатор на събитието.
Фокус: Г-н Тодоров, тази година Пролетният базар на книгата ще се състои от 19-24 май. Какви събития ще се случат в рамките на базара?
Веселин Тодоров: Всеки ден Пролетният базар на книгата ще работи до 19 часа, а културната програма продължава до 21 часа. Този е най-големият от пролетните базари. Ще се проведе на около 100 000 кв.м. застроена площ. Това са всички нива, заедно със партера, от НДК. Ще има точно 100 участници. Събитията в културната програма за момента са 55, но може да се увеличат. Имаме участия на около 50 български автори. Винаги пролетния базар е фокусиран върху българската литература и за това се правят предимно премиери и представяния на български автори. Все пак има и чуждестранно участие. Носителката на Европейската литературна награда Катри Липсон ще представи романа си „Продавачът на сладолед”. От българските автори ще има премиера на Георги Мишев, представяния на Здравка Евтимова, Бойка Аксиова, Калин Терзийски, Деян Енев, Иво Сиромахов. Един акцент от нашето издателско съсловие е, че голямата издателка Божана Апостолова ще бъде в ролята на автор. Тя ще представи своите избрани съчинения в 5 тома. Фокуси ще бъдат поставени върху учебната и нехудожествена литература. Ще се представят най-новите помагала за учениците и необходимата литературата за лятната ваканция. Така, че има предвидени много интересни събития. За съжаление програмата не е чак толкова богата, колкото на международния литературен фестивал, който правим по време на Коледния панаир, но със сигурност ще има много интересни събития през всичките дни от 19 до 24 май.
Веселин Тодоров: Ами откриването ще бъде в традиционен стил. Очакваме кмета на София Йорданка Фандъкова да присъства, защото Столична община винаги е партньор в това събитие. Очакваме тя да го открие. Ще присъстват на откриването и много интересни автори, които в рамките на базара ще представят свои книги.
Веселин Тодоров: До този момент са 100. Може да има още един или двама, но по принцип сме затворили вече програмата, защото в неделя започва оформянето на пространството на панаира. Това ще е най-големият пролетен базар. Всъщност само издатели ще бъдат този път. Мисля, че няма големи търговци. На Коледния базар участват търговци и вносители на книги, а тук ще бъдат издатели. В България има около 250 активни книгоиздатели и от тях близо половината ще бъдат на панаира.
Веселин Тодоров: Базарът ще бъде рекорден като площ и като брой посетители. Щандовете за книги имат един минимален обем, под който не може да се падне. Това е една много положителна тенденция, защото и Коледните и Пролетните базари растат. Надяваме се и читателите да останат доволни от голямото разнообразие и да могат да намерят любимите си книги. Цените ще бъдат поне с 20% намаление от стандартните. Ще има и много книги на половин цена. Такива намаления трудно могат да се случат в книжарниците или са само инцидентни. На панаира на книгата намалението ще бъде през цялата седмица, от вторник до неделя 24 май.
Веселин Тодоров: Признавам си, че не правим точна статистика и това е, защото във времето, когато продавахме билети имахме точна информация, но пък ограничавахме възможността много от посетителите да дойдат втори и трети път, дразнейки ги, че трябва да платят един или два лева вход. Не че абсолютната сума е толкова висока, но когато решиш да отидеш за втори път, да посетиш набелязаните книги, за да си ги купиш отново. Човек не е винаги удовлетворен и си казва: „Да, има отстъпка, но аз платих няколко пъти по един лев”, така че точна статистика сме правили по-скоро на база на наблюдения в някакви периоди и Коледния панаир и литературен фестивал имаше над 60 хиляди посетители. Сега няма да стигнем това число, но се надявам да бъде рекордна посещаемостта. До сега оценките ни са били за около 20-25 хиляди посетители на Пролетния базар на книгата. Надяваме се тази година да имаме повече посетители, така че наистина любителите на книгата да могат да се срещнат и със своите любими автори, а и с преводачите, които най-добре познават преводните издания. Също и с издателите, след като са поели риска да инвестират и да издадат една книга – би трябвало да могат да я представят най-добре.
Веселин Тодоров: Мога да спомена едно социологическо проучване, което съфинансирахме и което изследваше читателските практики, нагласите за четене, за купуване. В него имаше точно този въпрос: „Кой е вашият любим български автор?” Мисля, че то е доста полезно като информация и представително, защото е направено в цялата страна с 1100 респонденти, така както се правят национално-представителните проучвания. Въпросът беше отворен, така че не е било манипулативно респондентът да избира от избрани от нас автори. Разбира се той крие рискове да получи отговори с абсолютно непознати лица или много малко известни автори, които на даден човек са му известни, защото е близък приятел или роднина, или просто е чел миналата седмица този роман или този сборник от разкази, или стихосбирка. Имаше за съжаление доста шарени отговори, но ако запазим най-популярните, те не са и най-изненадващи. Иво Сиромахов е на първо място безспорно. Веднага след него няколко от най-популярните имена: Георги Господинов, Михаил Вешин, Калин Терзийски, Алек Попов, Людмила Филипова. Мисля, че точно ги изброих. Разбира се имаше и класици, влезли в отговорите, но такъв е животът. Ако игнорираме класиците, които със сигурност успяваха да стигнат тези най-популярни автори, но въпросът не е имал тази цел. Ако ги игнорираме това са наистина имената, които в България в момента са най-популярни и най-четени.
В допълнение искам да кажа, че се надяваме любителите на книгата да дойдат и могат да идват по няколко пъти. Няма вход и има големи отстъпки. Надявам се това проучване, което цитирах, което има предварителен резултат, не е окончателно завършено – да можем до края на месеца да го представим. Така че, когато сме готови можем да разкажем малко повече за тенденциите, практиките, очакванията, тъжните и позитивните страни на четенето и книгоиздаването.