Продължете към съдържанието

Калин Терзийски: „Аскетът в мола“ е добронамерена ирония и смях без злоба

Разговарям с Калин Терзийски няколко дни след премиерата на новата му книга „Аскетът в мола“ („Сиела“ 2014). Представянето
се състоя в The Mall, в кафене Starbucks, където сред лъскави магазини и
ярки светлини, стана дума за литература и духовни преживявания. Камерен
хор за средновековна църковна музика „Средец“ допълнително просветли
душите на всеки гост от публиката. Станахме свидетели и на уникално
четене без думи в забавния етюд на актьорите Невена Калудова и Пьотр
Кшемински. Така е – всяка премиера на Калин Теризийски е почти театрален спектакъл.А книгата е забавна, но и много сериозна. Предавам щафетата на читателите.

Как посмяхте да посегнете на една от иконите на 21 век – мола!?

Ха-ха- ха, много хубаво! Да, има и нещо вярно. Молът е икона. Аз по
принцип съм иконоборец. Иконите са християнска реплика на Златния телец
на юдеите. Нали се сещате – Златният телец от Стария завет – кокато
Моисей отишъл на Синайската планина да вземе скрижалите, оставените без
водач юдеи си правят един малък златен телец, който всъщност е символ на
финикийския бог Ваал или аморитския бог Молох и започват за му се
кланят. А в Библията ясно е казано: Да не си правиш идоли на които да се
кланяш ни от злато ни от дърво… Но ако извадим мола от тоя контекст –
като символ на времето и икона и т.н. – и го разгледаме просто като
голяма закрита площ с много магазини на едно място – може и да ни
хареса. Демитологизирането понякога е много полезно. Молът е място,
където работят здраво много момчета и момичета, много умни и симпатични
хора. Чисто и подредено е. Кипи търговия. А търговията по принцип е
добро нещо – защото не е война – нали така? Търговията е
по-цивилизованият начин на общуване на хората. Другият е плячкосването и
войната. Няма защо да превръщаме мола в демон. Смешно е демонизирането
му. Но няма защо да падаме на колоне като пред ангел – нали така? Просто
чистичко място с магазини. Нищо повече. А, да – в моя мол има и хубаво
капучино.

„Аскетът в мола” е критика или похвала на огромните търговски центрове?

Тази книга е блага, въздишаща, поетична ирония – към консуматорите и към антиконсуматорите. Към всички, които фанатично приемат или отричат нещо.

Докато пишехте книгата в мола, разпознахте ли и други аскети?

О, да. Видях и разпознах какви ли не хора. Дори и аскети. Те понякога
работят по поддръжката. Шегувам се. Има ги и тях там. Молът е макет на
света, общо взето. В  него са екстраполирани повечето човешки проблеми и
отношения. Има всичко в умален мащаб. Даже май съм виждал и мизерия –
което е странно – нали? Но има любов, има интриги, има умора, има труд,
има мечти, има отчаяние… всичко! „Аскетът в мола“ е книга срещу
Отричането. Срещу злобното отричане. Отричането на мола и отричането на
Не-мола. На това, което е извън мола. Срещу отричането на тия, които
ходят в мола и срещу отричането на тия, които пък не ходят в мола.
Приеми света какъвто е – казва Буда – и радостният ти смях ще стигне до
небесата!

Много критики има към днешното общество, че е свръхконсуматорско и яде ресурсите на бъдещите поколения. Ще разберем ли навреме грешката си, и как можем да преобърнем ценностната си система?

Много е сложно. Много трудно може да се обясни. Но ще подхвърля само
една идея – за да продължи размишлението в тая посока: Не виждаме ли, че
само в най-най-развитите технологично и икономически и научно и
най-свръхконсуматорски страни екологията успява да постигне успехи? Нима
само в тези свръхконсуматорски стани не са и най-силни коригиращите,
антиконсуматорски движения? Няма ли само чрез най-новите технологии –
които се раждат на гърба именно на икономиката на  свръхпроизводството и
на свръхконсумацията – да успеем да решим проблемите с недостига на
енергия и със замърсяването? Или просто казано: Ако спрем да караме
автомобилите си – ще можем ли да направим откритията, които да ни
доведат до нови източници на енергия и нови чисти технологии? Ако
изгасим компютрите си и силно се ограничим в дейностите си (и
консумирането си) – ще можем ли да създадем нова – чиста и пестелива
цивилизация? Която може да бъде само хипертехнологична. Тоест – не ражда
ли пестеливостта само проблеми и не осуетява ли тя решаването на
проблемите?
Не гасете крушките в дома на учения, защото той може би в момента открива нов вид екологична енергия – образно казано.
Но – това е просто едно разсъждение. Аз по принцип съм за умереността.

Заглавието не е ли оксиморон, също и концертът на средновековна
църковна музика в меката на изобилието и изкушенията? Кой беше по-трудно
да убедите – хорът да участва или директорът на мола да разреши такъв
концерт 🙂
?

Заглавието не е оксиморон. Както казах – в мола има и място за аскети.
Умерен, овладян и просветлен човек можеш да си и в мола. А лаком и алчен
хищник можеш да си и в храма, и сред природата. Зависи от теб. От
нагласата ти към света. А за убеждаването… О, въобще не беше трудно.
Хората на действието са винаги много позитивни. А и директорът и певците
са хора на положителните неща, на действието. Трудни и противни са само
тия, които стоят отстрани, злобно цъкат с език и критикуват, препълнени
с жлъч. Пасивно агресивните хора. Вкиснати, злобни и дребнави. Пфу.
Да живеят работливите, положителните, сговорчивите, творящите хора! Другите – да гледат от тях и да се променят.

Каква е ролята на Иво Милев в „Аскетът в мола”?

Той свърши половината от работата. Той организираше. А това за мен е по-трудната половина.

Молът логически се оказа правилното място за премиерата на тази книга, нали?

Аз съм правил и друг път премиери в мол. В Стара Загора примерно. Но там
ме бяха поканили.  А тук концепцията беше някак по-изпипана. С Иво
решихме, че в едно такова представяне ще има философски и ироничен
привкус – доста много. Ирония, но най-добронамерена. Защото „Аскетът в
мола“ е смях без злоба. Което е най-трудното нещо на света.

Пожелайте нещо на бъдещите читатели, които ще разтворят „Аскетът в мола”?

Пожелавам им да се смели и весели! Животът не е никак лек. И то не
сегашният живот специално. А човешкият живот въобще. Никой да не си
въобразява, че специално сегашният живот не е хубав. Напротив – сега
няма ни чуми, ни глад ни мор. Поне не и в България. Да благодарим на
Господ за това. Но – животът на човека е винаги труден и суров. Има тъги
и болки. Затова ни трябва много решителна, смела веселост. Августин
Блажени е казал: Страдат толкова, колкото на страданието се отдават.
Тоест – колкото позволиш на страданието да те обладае – толкова и ще
страдаш. Смелият се смее на страданията и продължава напред.

Източник:
http://kafene.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *