В седмиците преди 24-ти май в рубриката „За
буквите на българите“ в предаването „Закуска на тревата“ гостуват
известни наши творци и разказват за първите си срещи с буквите и
книгите. Писателят Илия Троянов е космополит, излязъл от България на
6-годишна възраст, преди да започне училище, и срещата му с кирилицата
става, когато е на 15 години. Решението му да се научи да чете на
родния език е лично негово. Първата му книга е български буквар,
изпратен от баба му по пощата. Следващата книга след буквара е алманах с
българска поезия – Христо Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев.
Научава се да чете сам.
Интересно е, че на корицата на албума
„Там, където е погребан Орфей“ с литературни репортажи на Илия Троянов
от България и фотографии на Кристиан Мурбек е публикувана снимка с
българско момиче, което държи в ръцете си лист от тефтер с буквите от
азбуката.
Израснах с 4 езика, преди да започна да уча да
чета на български. За мен действителността на вариацията, на
многоличието, беше очевидна. Българската азбука беше вид екзотика. Така
че се прибирах в един свят, който беше много необичаен спрямо
всекидневния живот. За мен това беше голямо удоволствие, защото се
прибирах в света на буквите и на поезията, който беше достъпен само за
мене. Нямах нито един български приятел. Така че българският език и
българската азбука представляваха за мен нещо много лично, интимно, разказа Троянов.
Той говори за позабравената красота на азбуката, когато човек пише с ръка. И до ден днешен ми е голямо удоволствие да пиша писма на български, призна той.
Чуйте цялото интервю на Светлана Дичева с Илия Троянов в звуковия файл.
Източник:
http://bnr.bg/post/100401742
