Продължете към съдържанието

Александър Секулов за в-к „24 часа“

Анархист, който сменя официалното си облекло с вехта тениска и се
хвърля в боя – така изглежда писателят Александър Секулов, докато
създава романа, преобърнал творчеството му.

За да влезе в
атмосферата и образите на героите си, сам участва в улични стълкновения в
Атина. Но за разлика от прочутия немски журналист Гюнтер Валраф, който
се прикова с вериги на пл. “Синтагма”, за да протестира срещу гръцката
хунта, и лежа 14 месеца в затвора, Сашо пребивава в луксозен хотел под
Акропола.

Това е само детайл от историята на романа “Господ слиза
в Атина”, който беше сред литературните събития на 2012 г. Екшън, пари,
секс и мистика на фона на свят, който сякаш се разпада. И ако книгата
се чете на един дъх заради тази комбинация от любов и разруха, не
по-малко интересно е нейното създаване.

Всичко
започва с една случайна среща. Сашо се видял с приятел на кръстовище в
София. Той му предложил да отидат до Солун. “А това е моят втори роден
град. Там съм учил, живял, работил”, казва Секулов, чиято майка е
гъркиня. Когато пристигнали в Солун, видели основните улици “Игнатия” и
“Цимисхи” изпепелени. Точно по това време Гърция е обхваната от бунтове
заради убийството на 15-годишно момче.

“Започнах да изучавам
анархията. Оказва се, че това е сложно и неразбрано течение с много
силни корени и в България”, размишлява писателят. Когато по-късно
започват големите протести в Гърция, той решава да напише роман. Стига
до четвъртата глава и установява, че не му достигат достатъчно познания
за южната ни съседка, макар да е живял в нея.

“Хванах самолета и
отидох в Атина да изследвам бунтовете срещу кризата. Това обаче не ми
попречи да си наема луксозен хотел на 150 м от размириците. Бях 5-6 дни
абсолютно сам. Знаех къде ще се развива романът и започнах да обикалям
местата. Разчертах си ги на карта. Описвах всичко”, връща лентата той.
След обяд, смазан от юлските жеги, се прибирал в хотела, за да поспи 3-4
часа. След това, бодър и преоблечен в по-вехта тениска, поемал към
лагера на протестиращите, който наброявал стотина палатки. Там имало
всичко, дори и библиотека.

“Някой беше им осигурил палети със
студена бира по евро бройката. А навсякъде другаде вървеше по 3-4 евро.
Изведнъж видях как този революционен патос се пои с бира. Гледах как
вечер протестиращите играеха футбол в градинката до Народното събрание.

Страшно интернационална беше компанията. Много революционери пушеха марихуана,
което
аз не приемам Запознах се с поп анархист”, разказва Секулов. Протестите
обикновено започвали след залез-слънце, като позахладнее. Но най-силно
го впечатлило, че бунтовете стихнали изведнъж на 1 август. “Бях до
полунощ на 31-и юли в лагера, а на сутринта нямаше и една палатка. Оказа
се, че революцията е излязла в августовска отпуска”, изумен бил
Секулов.

Решил да се възползва от обявените намаления и направил
рейд по магазините. Така приключило проучването му на гръцките бунтове,
които после бяха претворени в роман с невероятна любовна история. Тази
своя книга Секулов определя като “вход към нова територия”.

“Ако
преди не знаех как да направя отрицателен герой, сега не зная как да
създам положителния образ. Преди ме интересуваше красивото, сега –
суровото”, разяснява творецът. Но самият той все още не е станал
достатъчно суров. Иначе не би пренебрегнал егото си, за да популяризира
свой конкурент.

Писателят претвори в успешен театрален спектакъл
романа “Възвишение” на Милен Русков. Пиесата сега се радва на небивал
успех, а билетите за премиерата  на 10 февруари в Народния театър са
свършили.

Куриозното е, че Русков с “Възвишение” и Секулов с
“Господ слиза в Атина” си оспорваха литературната награда “Христо Г.
Данов”, която бе присъдена на Милен. Но постановката на Секулов засили
още повече интереса към книгата на съперника му.

“И какво от
това, като съм помогнал? “Възвишение” заслужава всеки ред популярност“,
казва Секулов без ревност или творческа завист. Получава покана от
директора на пловдивския театър Кръстьо Кръстев да стане драматург. В
това време романът на Русков излиза от печат.

“Прочетох го за 2
нощи и си казах: Не може театър да подмине такъв текст. Отидох при
Кръстьо и му казах, че трябва много бързо да откупим правата на
творбата. Появи се истинският режисьор – Иван Добчев, и “Възвишение”
изгря на пловдивска сцена”, разказва писателят.

Юношеската му
мечта била да стане режисьор Постъпва в училището за сценични кадри.
Ходи на практика в театъра и черпи знания именно от Добчев. Бащата на
Сашо – известният актьор Илия Секулов, го съветва никога да не тръгва по
неговия път.

“Цял живот ще чакаш някой да те хареса и да те
покани”, казвал му той. Но по ирония на съдбата, вече 48-годишен,
писателят става драматург. И след 35 г. отново му се удава възможност да
работи със знаменития режисьор.

“Да учиш отново и да изпитваш
респект, е прекрасно”, прави равносметка авторът на 4 поетични книги и
на 4 романа. Неотдавна името му бе забъркано в измислен по неговите думи
задочен спор с Георги Господинов. Някои го заподозряха, че изпитвал
творческа завист към колегата си.

“Нека сме наясно. Ако имам
такава завист, няма за 5 г. да представя над 150 български автори с
двучасови публични интервюта в литературния ми салон Spirt & spirit.
Но има случаи, когато липсата на естетика, етика и мяра те карат да
нарушиш мълчанието. Точка”, отсича Секулов и не желае да говори повече
на тази тема.

Казва, че обича да подарява запознанства и да се
радва на тях, макар хората след време да не си спомнят кой ги е свързал.
Така тръгнала дружбата между 4-ма негови приятели от студентските
години, които са собственици на издателска къща “Пан”. Цанко Лалев,
Костадин Костадинов, Людмил Русанов и Валери Манолов пък сега били
изключително близки с друг приятел на Секулов – художника Атанас Хранов.

“Ако
ги питаш как са се запознали, едва ли ще си спомнят, но голямата ми
радост е да виждам общности от хора”, обяснява авторът. Незнайно защо
обаче Секулов е
мнителен към себе си.

“Истински се учудвам,
ако някой мисли добре за мен. Винаги съм бил подозрителен. Може би,
защото съм неспокоен и не искам да заставам в една поза”, категоричен е
писателят, който иначе се радва на истински приятели. Най-верният човек
до него е съпругата му Анета Русковска – интелигентен, ведър и
положителен човек, на когото е посветено стихотворението “Портрет на
А.”.

“Ако не беше тя, много пъти досега щях да се издъня. Щеше да
ме подведе грандоманията, да ме победи егоцентричността. Жена ми умее да
намира мярата и да воюва с тези мои слабости в характера ми. Анета е
много добър човек, докато аз в някаква степен съм проклет”, казва
Секулов.

Има период от 7-8 г., когато не е писал нищо освен
рубриката във в. “Марица”, озаглавена “Под игото”. “Поддържах я близо 15
г. Всеки ден. Писал съм от границата, от чужбина. Диктувал съм от
Кулата и съм ползвал факс от границата, за да пусна текста”, припомня си
той.

В момента също не пише. Чакал да научи езика на следващата си книга, за която вече има идеи.

Така
е изглеждал лагерът на анархистите в Атина, където Секулов пребивава
под прикритие, а вечер отдъхвал в луксозен хотел. СНИМКИ: АРХИВ

Буря в Созопол отнася текстовете му

“Плаващият
град и мъжете от черен пипер” е история за една неосъществена докрай
изложба. Тя съчетава текстове на Секулов и картини на неговия приятел
Атанас Хранов. Трябвало е да бъде открита по време на празниците
“Аполония”.

Творбите били изработени на винили. Закачили ги на
каменния дувар на училището в Созопол. Половин час преди откриването
извила страшна буря. Винилите хвръкнали, останало само заглавието.
Впечатлени от анонса, репортери и ценители на изкуството питали двамата
автори къде могат да видят творбите им. А те отговаряли: “Изложбата е
пътуваща и в момента я няма.”

Към края на “Аполония” Секулов и
Хранов, както си вървели по улиците на морския град, забелязали, че с
един от техните винили е застлана маса в двор. На нея седели група
поляци и пиели бира с мезе.

“Сашо беше възмутен, че нашето
произведение се ползва като мушама. Но трижди по-възмутен беше от факта,
че текстът му падаше встрани от масата и изобщо не се виждаше.

На
следващата година направо изработихме мушами за маса и ги раздадохме на
хората, с които вечеряхме. Там текстът на Секулов е поставен в средата,
за да се вижда”, разказва Хранов.

Източник:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3123039

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *