Новината, че Захари Карабашлиев се връща от Америка, за да стане
главен редактор на „Сиела“, сръчка иначе скучния литературен живот у нас
и даде позитивен старт на книжната 2014 година. Мнозина видяха в това
хубав знак – първо: явно умните и талантливи българи, избрали да
емигрират преди години, все още виждат смисъл и перспектива в родината
си, а посоката може да бъде и Back (обратно). От друга страна,
Карабашлиев е доказано добър автор и виждането му за писането може да
повлияе на общата творческа среда – „Сиела“ е най-голямото издателство у
нас и негова запазена марка е именно българската литература.
С днешна дата Карабашлиев навлиза в спецификата на новата си работа,
която определя като „доста динамична“. Признава, че му е интересно,
защото това е следваща точка в биографията му, поставена на съвсем нов
ред. Хората, които са чели книгите му – от „18% сиво“ през „Кратка
история на самолета“ и „Откат“ (пиеси и диалози) до „Симетрия“ знаят, че
ще се справи, защото Захари не само обича промените и
предизвикателствата, но и сам неспокойно ги търси. Като симпатично лудия
си герой Зак от „18% сиво“, за когото животът е един безкраен път.
След 17 години в САЩ Захари Карабашлиев е отново в България, а
„Новинар“ го посреща за добре дошъл със свежа „китка“ въпроси,
вдъхновени от пъстрия писателски живот у нас.
– Да си главен
редактор на най-голямото издателство у нас не е шега работа, но звучи
доста по-добре, отколкото да си счетоводител на фабрика за вино и ракия
като Димитър Подвързачов или чиновник в министерство като Христо
Смирненски. Каква е най-нестандартната работа, която ти се е налагало да
вършиш, и как приемаш новото си назначение в „Сиела”?
– В първи курс в университета съм работил като транжор в крайпътен
ресторант на 5 километра от Шумен. “Транжор” звучи доста френски, но
всъщност значи човек, който реже трупове на животни и ги прави на
пържоли. Та в този ред на мисли приемам работата си на главен редактор в
“Сиела” като крачка напред и вероятно в правилната посока.
– Пейо Яворов написва прочутото си стихотворение „Арменци” в
Арменското кафене, заради което му опрощават част от вересиите. Кое е
най-странното място, на което си творил?
– Те са две: 1) Каросерията на един камион ГАЗ 53, пълен с войници
като мен – на път за наряд в местността Вардун по време на службата ми –
тогава сътворих стихотворение, което после скъсах и изядох. 2) Един
столичен театър.
– Колегата ти и автор на „Сиела” Любомир Николов често се вдъхновява
за текстовете си от странни научни открития, които могат да променят
света. Какво възбужда твоето любопитство?
– Човешката природа във всяческата й пъстрота.
– За Георги Господинов изходът от кризата е закодиран в думата „култура”. Споделяш ли подобно виждане?
– Да. И с уточнение – ако “култура” е дума – не виждам изход. “Културата”, в която вярвам аз, е всекидневно действие.
– Като студент Каравелов така бил потънал в безпаричие, че написал от
Одеса писмо до вуйчо си Тодор Доганов – големия християнски празник
Петровден прекарал само със сух хляб за 3 копейки. Кой е най-тежкият и
безпаричен период в твоя живот?
– Началото и средата на 90-те. Като студент съм продавал виетнамско
кафе и дънки FUS на пазара във Варна с циганите. Понякога се чудя къде
научих повече за света – там или на студентската скамейка.
– Алеко мечтаел за собствен чифлик на 4-ти километър, тогава извън
София, където на спокойствие да живее и да отглежда кокошки. Как
изглежда твоето мечтано място?
– Стая, гледаща към свобода.
– Чудатият фантаст Светослав Минков обичал да иронизира механизирания
и лишен от духовност живот, а като символ използвал Америка. Какво е за
теб Америка и окончателно ли й обърна гръб?
– Америка е за мен състояние, отношение към живота и хората около
мен, свобода на мислене, законност, а също така и лична отговорност.
– За Николай Лилиев:
Жената, която от паметни дни
Сърцето ми пламенно, страстно обича,
Живее в незнайни, далечни страни
И Ничия Никога тя се нарича.”
Какво е за теб Жената и какво е нейното име?
– Легион (смее се).
– Стоян Михайловски купувал зеленчуци само след като предварително се
информирал къде са произведени. Ти страдаш ли от подобни мании и на
какво държиш във всекидневието си?
– И аз се интересувам – питам продавачите, чета етикетите. В Америка
купувах organic храни, но тук все още се ориентирам кое какво е. Иначе
държа на ароматно и силно турско кафе, виното да е червено и сухичко,
хлябът – тъмен, месото – бяло.
– Иван Вазов обожавал сарми, а Йордан Йовков преяждал с луканка. Кои са кулинарните изкушения, на които не можеш да устоиш?
– Когато съм в България – зелеви сърми, агнешко, боб – нормални неща.
Обичам прости гозби, с традиционни, български подправки. Канели-манели,
такива екзотики не разбирам. В САЩ обичам мексиканско бурито, сьомга на
фурна, салати. Всъщност, като се замисля – всичко ям – от суши до
сушени сливи. Наздраве!
Източник:
http://novinar.bg/news/redaktor-na-izdatelstvo-e-po-dobre-ot-tranzhor-v-restorant_NDUyOTs0Mw==.html
