От началото на тази година Захари Карабашлиев е главен редактор на “Сиела”. Авторът на бестселъра “18% сиво” (преиздаван 9 пъти у нас, издаван във Франция и в САЩ), на пиесите “Аутопсия”, “Откат” и “Неделя вечер”, на сборниците с разкази “Кратка история на самолета” и “Симетрия”, на “Приказка” – в съавторство със съпругата му Силвия Карабашлиева, се върна в България от Сан Диего, Калифорния. Въпреки голямата си заетост, писателят с удоволствие се съгласи да отговори на въпросите на nikak.bg. “Стара Загора ми е любим град, ще дойда при първа възможност”, отговори на поканата ни той.
– Оказа се, че Терминал 2 не е необратимо състояние. Мотивът, който Ви накара да напуснете Коронадо и да потърсите успоредния бряг в България като естествено пристанище, г-н Карабашлиев?
– Отговорът е във въпроса Ви – “естествено пристанище”(усмивка).
– “Back to the Future”… Какви са собствените Ви очаквания от тази промяна?
– От доста време насам живея БЕЗ очаквания, а с приемане на реалността такава, каквато Е. От тази позиция моите действия имат смисъл, защото не са омацани с неоправдани очаквания и произлизащите от това негативни емоции.
– Какво Ви казаха в издателството, когато поемахте длъжността главен редактор?
– Добре дошъл (усмивка).
– От година помагате на “Сиела” в подбора на англоезични заглавия за превод на български. Как оценявате направеното и кои ще са другите алтернативи на тази идея?
– Книгоиздаването е сравнително инертен процес, не е като да купиш една стока и да я препродадеш. Пътят на една чужда книга – от намирането й, през закупуването на правата, намирането на правилния за книгата преводач, после редактор, коректор, рекламата й в правилните медии – всичко това взема време – най-малко, колкото да се износи дете.
– За 16 години в Щатите какво повече успяхте да научите за себе си и за света?
– Уча всеки ден. И не само в Щатите. И всеки божи ден се уверявам, че по-важно е ОТНОШЕНИЕТО ни към света, в който живеем, а не отношението на Света, в който живеем, към нас.
– Известният френски философ, геополитик и писател Ален дьо Беноа (Фабрис ла Рош) изказа мнение, че САЩ са се превърнали в своеобразен епицентър на всичко негативно, което през последните години се разпространява по целия свят… Според Вас, би ли могла тази констатация да се свърже с темата за глобализацията на бедността, развита от проф. Мишел Шосудовски от Университета в Отава?
– Не познавам това мнение на Ален дьо Беноа, но за мен то си е точно “мнение”. Моят опит показва друго. Картината е далеч по комплексна. Глобализира се обаче не толкова бедността, колкото капиталът. От глобализацията засега печелят онези 4-5% от елита на света.
– В края на 2013 г. бяхте гост на Международния панаир на книгата в София и взехте участие на антиправителствените протести. Каква перспектива очертавате за България?
– България е колективният дух на всички ни. Не бих искал да очертавам каквито и да е перспективи за каквото и да е – те са отново очаквания. Не желая да си създавам очаквания. Действам всеки ден, по малко, в градинката, която имам силата да обработвам. Силно вярвам, че, ако всички правим това и не допускаме лошотия около себе си, нещата ще потръгнат далеч по-добре. Мисля, че сме на прага на една по-светла България.
– Какво бихте казали на онези българи, които все още живеят и работят в чужбина?
– Да не режат психологическите мостове с България – защото те се възстановяват най-трудно. За радост, повечето от моите български приятели в Америка са изключителни родолюбци – удоволствие е да работиш и да се забавляваш с такива хора. Надявам се българите в България и българите в чужбина да прегърнат по-силно идеята, че всички ние можем да черпим сили един от друг, независимо къде сме.
Въпросите зададе Димка Кабаиванова
Източник:
http://nikak.bg/?p=12067
