Трудно се разказва и пише книга за човек, който е пестелив на думи и не
обича фалша, голям талант и голяма енигма. Георги Тошев обаче успява –
преди дни излезе книгата му „Невена Коканова: Коя съм аз“ от издателство „Сиела“.
Ето и неговата кратка визитка:
Георги Тошев е журналист, пътешественик. Започнал от 24 часа,
днес разпределя работата си между непознатиТЕ и Преди обед в ефира на Би
Ти Ви и работа по различни проекти по света, както и писането на книги
за личности, които са го променили. В момента пише 2 сценария за тв
сериал и игрален филм. Има дъщеря, Ана, на 9 години.
Може би не е случайно, че ви изпращам въпросите си към вас на 12 декември, рождения ден на Невена?
За Невена Коканова не се сещам само на нейния рожден ден. Невена е много
лично преживяване, допускане, учител, приятел, вдъхновение. Понякога,
когато ми е трудно се сещам за думите й: „Когато знаеш, че си необходим
поне на един човек, има смисъл да продължиш“.
Книгата излиза през 2008, сега има своето второ издание от „Сиела“? Има ли промени в нея?
Новото издание стъпва на старото, но е много по-събрано, има някой
промени. С издателство „Сиела“ искахме да е по-достъпно като цена и
формат, за да могат повече хора да се докоснат до света на Невена
Коканова, младите хора да я преоткрият. Успехът на първото издание не ме
изненада, защотото Невена продължава да бъде все така обичана.
Спомняте ли с какви чувства 
пристъпихте към този проект?
Започвах проекта със страх, защото когато обичаш и се възхищаваш на един
човек трябва да бъдеш много внимателен. Да запазиш дистанция, респект,
но и да останеш верен на духа на героя, за когото пишеш.
Кое ви беше лесно и кое трудно докато събирахте и обработвахте материала?
Лесное да накараш хората да разказват за Невена, защото е обичана.
Трудно е обаче да преминеш отвъд патоса на възхищението, защото той може
да те подведе в една посока на идеализиране. А Невена личност, която не
допускаше фалш. Трябваше да овладея собствената си емоция и респект към
нея, да бъда обективен в разказа. Книгата не може да изчерпи живота на
Коканова. Тя е като пъзел, който аз подредих така. Иска ми се други
авори да дописват тази невероятна история за талант, любов, тайни.
Какво не влезе в книгата като теми, случки и факти от събрания материал?
Много неща не успяха да намерят място в книгата, но пък аз имам още
много материал. Може би след време, като събера още малко смелост, ще
продължа да разказвам за Невена. Не е лесно да навлизащ в света й,
защото е сложен. необикновен, наситен и понякога противоречив.
Книгата е с пестелив тест и много снимки, но звучи едновременно нежно и драматично като самата Невена?
Така е. Втората част включва части от последното интервю на Коканова с
мен. Има, разбира се и от други разговори. Но драматизмът идва от тези
последни думи на актрисата, които на мен лично днес ми звучат
пророчески. Нямам самочувствието, че мога да разказвам за Невена. Тя
беше пестелив на думи човек. Казваше: „Искам хората да ме познават от
моите героини…“. Оставам верен на желанието й.
Какво ще даде книгата на хората от нейното поколение и на тези, които не са я познавали, по-младите?
Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят
нейния път, харизмата, таланта й. Младите ще я преоткрият или ще се
запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае.
Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа.
Ролята на божията дарба, на таланта?
При Невена има от всичко по много, но има и едно много важно нещо –
щедростта на човешката пророда, което не се компенсира нито с физическа
красота, нито с артистичен талант.
Като че ли книгата не казва всичко, остават недоизказани неща, премълчани, тайни? Защо избрахте това заглавие на книгата? Имаше ли алтернативни заглавия?
Нямах алтернатива за заглавие. Невена обичаше поетесата Емили Дикинсън.
Преди години направи моноспектакъл по нейни произведения, който нарече
просто: „Аз коя съм“. Като че ли до края на земния си път тя не намери
отговор на този въпрос. Исках с тази книга да продължа да търся, а не да
давам отговор на този въпрос. Невена е необяснима.
Вие самият какво научихте, докато сглобявахте и описвахте живота й, какъв отпечатък остави книгата у вас?
Научих, че загубените битки са също толкова важни, колкото и спечелените в един човешки живот.
