„Като мисля за съвремието, ми идва да стрелям, не да пиша.“ Така писателят
Петър Делчев обясни защо действието в книгите му се развива или в първата
половина на 20-ти век, или във втората половина на 21-ви. В поредицата „Spirt
& Spirit” в „Петното на Роршах“ нашумелият автор на романа „Кастинг за
месия“ представи новоиздадения сборник „Трънски разкази/Балканска сюита“.
Поредицата „Трънски разкази“ е белетристичният дебют Делчев, заявил го като
бъдещ класик, според отзивите на критици и ценители. Съпричастието си към тях
заяви и идеологът на литературния клуб „Spirt&Spirit” Александър Секулов.
„Съизмерването с „Диви разкази“ на Хайтов е видимо и успешно. По тази книга ще
се правят големи български филми, а част от разказите ще влязат в учебниците“,
предрече Секулов.
Така, след Родопите и Северозапада, и Трънският край е на път да обогати
литературата с емблематични образи и митове. Петър Делчев обаче въобще не е
израснал по тези земи. Бащата му е от Трънско, но живее там само до
6-годишен.“Родовата памет“ е запазена най-видимо в масивните телосложения на
фамилията. И в няколко запомнени истории, които стават прототипни за част от
разказите. „Писани са бързо, но са редактирани по 40 пъти, призна писателят.
Опитвам да пиша с много сугестия и на много нива. Изграждам един герой изцяло. В
историята може да има много малко от него, но той изглежда завършен“, описа част
от похватите си Делчев. Всички истории се случват между двете световни войни.
Делчев не рискува да стилизира разказите в трудноразбираемия трънски говор.
Поезията на диалекта звучи обаче в реплики на героите: „Я, Гьока Цветнио, муж на
мèсто, давам двоица волове на тоя, дека утепа вук на голе руке! “
„Балканска сюита“ обединява три новели, написани по легенди. Първата
провокация за написването им е зловеща трънска история за мома, опечена жива.
След дълги догадки защо пък са я опекли тази мома, не е ли по-логично да я
насилят или просто да я убият, авторът развива хипотезата, че момичето е криело
семейна тайна, до която насилниците искали да се домогнат. Така нещастната
девойка става наследница на особен червенокос трънски род. По-късно тази хрумка
открива и своята неподозирана историческа основа – в Трънско наистина имало род
от червенокоси наследници на келтите. В „Балканска сюита“ не всички първообрази
са от трънския край. Легендата за „Гяур баир“, основа на едноименната новела, е
от Троянския балкан. Там, в архитектурния резерват „Старо Стефаново“, авторът се
усамотява, за да напише историите.
Забележителни срещи се случват на писателя в Трънско и в Старо Стефаново.
Някои от тях вероятно ще родят сюжети на бъдещи разкази. Съседът му в Троянското
село граф Носиков е собственик на лека картечница и титла, завещана от дядо му.
Въпросният дядо получил графско звание точно през 1917 година, което го е
принудило скоропостижно да емигрира. Другият съсед на Делчев избягал в дълбоката
провинция през 1988 година, като до тогава бил официален наемен убиец на
държавата с три успешни поръчки в чужбина. Музей без сбирка с уредник – бивш
иманяр; турчин, който знае местата на три златни съкровища, но няма ресурс да ги
изкопае; баби, които си говорят всяка сутрин едно и също до чешмата – това са
другите колорити от колекцията му с образи. Но на челото на тази колекция
безспорно застана познанството му с почти неизвестен у нас писател – Александър
Чакъров. Който се оказа носител на американска литераторна награда от 100 хиляди
долара (вече похарчени), единственият български журналист, присъствал на
разстрела на Чаушеску, както и особен чешит, заплашвал с бутафорна граната
варненски големец. Много е възможно Чакъров да се окаже и гост на някоя от
следващиште срещи в „Spirt &Spirit”.
Автор: Владислав Севов
Източник:
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=31743
