Калин Терзийски, писател:
Не бедността ни е проблемът, а завистта и мързелът
Г-н Терзийски, новата ви книга се
нарича „Любовта на 45-годишния мъж”. Вие научихте ли се на смирението, чрез
което вашият герой се опълчва на предразсъдъците?
О, докато героите си мога да владея, да контролирам – повече или
по-малко – то за себе си не съм много сигурен. Човек е най-странната и
неовладима стихия, повярвайте ми. Точно когато си помисли, че всичко е подредил
и всичко в него и около него е идеално – и вземе, че дойде ангелът на смъртта.
Ха-ха – това е черен хумор, но точно така пише в Библията, ако прочетете
внимателно. Точно когато ни се струва, че владеем положението и себе си, съдбата
ни показва, че въобще нищо не владеем. А смирението е всъщност една голяма
овладяност на страстите.
Вашият герой се бори с предубежденията в любовта, които отнемат
щастието му. Ако погледнем на любовта в по-глобален аспект, като любов към
ближния, коя е правилната реакция спрямо проблема с бежанците?
Моят герой, както и аз самият, се дразним извънредно много от
разделянето (което са направили впрочем още древните гърци) на любовта на такава
и онакава. Филия (не филия за ядене, а с ударение на първото „и”, сетете се за
корена на думи като русофил или философ), агапе, ерос – няма такова нещо!
Всъщност, ако искаме да разделяме и класифицираме нещата по кутийки – нещо
типично за съвременния човек – винаги ще успеем. Но това е смешно и не е хубаво.
Любовта си е любов. Сила за живот, порив към живота, порив към съзиданието и
порив към доброто. Вдъхновение. Влюбеният в едно малко момиче Антон К. е влюбен
в целия свят. И ще помогне на всеки бежанец, на всяко нещастно сърце. Но любовта
не е абстракция! Това е едно грозно изискване към хората, една долнопробна лъжа
на хиляди години: да се обичат хората, да се обича цялото човечество, да се
обичат държавата и обществото, да се обича природата и така нататък! Това е
абстрактна, отблъскваща идиотщина! Кой е пипал Общество? Кой е докосвал
Човечеството? Това изискване – да се обичат някакви абстракции като Човека и
Родината наистина убива истинската любов! Никой не може да обича Хората, по
дяволите – та хората са седем милиарда и много от тях са лоши! И това всички го
знаем! Обичаш тия, които обичаш! Тия, които радват сърцето ти! Но обичаш ли
силно някого или няколко човека (но най-вече – един!) – заобичваш и света, и
всичко! Сърцето има склонност към генерализация – то се разпростира от малкото
към всеобщото. Така че нека не се срамуваме да се влюбваме и така ще бъдем
по-добри – и с бежанците, и със съседите си.
Според някои философи бедността спасява човека, защото му дава повод
да извиси духа си. Но как могат да се научат на това обикновените хора, които
всекидневно се питат какво става с този 24-годишен преход?
Хората се чудят с право. И бедността не е добър учител –
определено. Най-малкото такава една сентенция – за бедността, която учи – е
създадена от човек, който е имал възможност, включително и финансова – да се
образова и да развие интелекта си. Мъдреците и философите забравят, че са имали
възможност да станат мъдреци и философи, имали са възможност за образоване, за
израстване и за много мислене. Аристотел и неговите перипатетици са се
разхождали сладко из красивите градини, а не са копаели под палещото слънце на
нивата! Карл Маркс, месията на бедността, е племенник на Леон Филипс – бащата на
фирма „Филипс”. Така че премъдростите, казани от разни философи и мъдреци, са
леко перверзни. Неща, казани от сити на гладни. Аз също съм завършил медицина,
специализирал съм психиатрия, учил съм само в най-елитни училища – и това само
защото съм имал тази възможност. Имал съм образовани и средно заможни родители.
Така че аз съм същото лайно като Маркс и Аристотел! Какво да кажат тези, които
нямат дори и възможността да стигнат до моите прозрения, защото нямат пари за
храна и лекарства, камо ли за образование и свободно време за мислене? Така че:
Народът се пита с право! И неговият гняв е свещен! И аз ще застана винаги зад
него – ето именно защото ми е неудобно от това, че аз съм имал, а други са
нямали.
Кое ни пречи повече да вървим напред – кризата или оплакването от
нея?
Оплакването винаги е ужасно тъпо нещо! Когато си зле наистина, по-добре
не се оплаквай, а се мобилизирай! Оплакването те прави самосъжалителен, кара те
да се наслаждаваш на жалкото си положение, да се чувстваш като жертва – а така
се живее удобно! И хаби енергия! Оплакването хаби енергията за справянето с
проблемите!И деморализира. Така че, който се оплаква, е саботьор. Ние трябва да
искаме правата си, да се борим за тях. А не да мънкаме. И да цъкаме с език това
вечно българско: Ужас, ужас…
Бедността принуди някои хора да спрат месото, а други избират това
от етични причини и те празнуват на 1 ноември Световния ден на веганите. Вас с
какво ви обогати вегетарианството?
Аз не съм нито веган, нито вегетарианец. Просто не ям месо. И нищо
убито. Защото мразя насилието. Идиотщина и атавизъм е да причиняваш смърт заради
лакомията си. Бърнард Шоу е казал: „Човек може да се нахрани и с хляб и сирене,
и с пържола. Въпросът е изядената пържола по-нагоре ли го поставя или
по-надолу?” В морално отношение става въпрос. А по въпроса за хората, спрели
месото от бедност – не е точно така: българинът е на едно от водещите места по
затлъстяване и по вредно хранене – именно с месо. И е на трето място в Европа по
пушене на скъпи и зловещо вредни цигари. Така че не бедността ни е проблемът.
Вижте Судан и Сомалия – те са бедни. При нас проблемът са завистта, злобата,
малодушието и мързелът. Духовната леност. Чалгата – в морален и естетически
смисъл.
Този избор кара ли ви да се чувствате понякога като аутсайдер?
Аз винаги съм бил аутсайдер. Защото само ако си аут сайд, можеш да
гледаш нещата отстрани и да ги Виждаш!
Много хора измерват своето щастие с месото, което могат да си
купят. Вие с какво измервате вашето?
Аз измервам своето щастие…Трудно ми е да отговоря. Защото то не
може да се измери. Но с големината на личните ми победи, може би. Когато успея
да направя нещо извънредно трудно – като например да напиша толкова внимателно и
толкова прецизно голям роман за нещо толкова банализирано като Любовта – аз съм
постигнал според мен голяма победа, голямо себенадмогване и ето – щастлив съм.
Но и това е до време. Почвам пак!
Ако политиците ни станат вегетарианци, ще бъдат ли по-хуманни според
вас?
О, аз препоръчвам на абсолютно всеки да стане вегетарианец. Но не
насилвам никого. Мразя насилието, па ако щете и моралното насилие. Всеки трябва
да узрее сам. Иначе това изкривяване, тази принуда го извива като младо и жилаво
дърво или като пружина. Създава сили на съпротивление у него. И един ден тези
сили нарастват толкова, че той разрушава това, което го е насилвало. Дървото
скъсва теловете, с които е било привързвано. Аз искам и политиците, и хората
около мен да се научат, че не е хубаво заради личната си лакомия, заради личните
си кръвожадни страсти да се убива. В края на краищата едно теле изпитва съвсем
същите неща като един човек. Представете си как ще живеете с представата, че ще
ви заколят. Нека не изпадаме в удобната заблуда, че животните не могат да
мислят! Мислят точно като нас. Та нима канибалите не си представят враговете
именно така – като същества, които не мислят и не чувстват? Лесно е да
дехуманизираш, да деанимираш някого – да си представиш, че не е човек, че няма
душа като твоята, за да можеш леко и безгрижно да насилстваш над него! Така се
прави непрекъснато. Непрекъснато! Така правим ние спрямо враговете си, спрямо
бежанците, спрямо противниците си. Решаваме, че те не са хора като нас и затова
можем да правим каквото си поискаме с тях. На нас ни е удобно да си представяме,
че животните (или пък противниците ни) са просто ходещи салами, нищо повече.
Чувстващо и страдащо същество е трудно да се мрази или да се изяде, но ходещ
салам – лесно, нали?
Ще ми се да сложим един ден край на зверството, на кръвожадността у нас.
И това ще ни направи много по-умерени, мили и спокойни и в отношенията ни един с
друг!
Визитка
Роден е през 1970 г. в София.
Завършва медицина и специализира психиатрия.
Автор е на стихосбирки, сборници с разкази и романите „Алкохол”,
„Лудост”, „Войник или Упование за обезсърчените”.
В момента води курс по творческо писане.
Отскоро на книжния пазар е новият му роман „Любовта на 45-годишния мъж”
(ИК „Сиела”)
Източник: http://www.monitor.bg/article?id=406995
