Защо изобщо съществува сексът? Повечето учени, които се занимават с
еволюцията на сексуалното възпроизводство, въздъхват, че „сексът е труден за
обясняване“. Най-голямата загадка остават мъжете. В контекста на еволюцията
изследователите просто „не схващат“ смисъла на съществуването на мъжкия пол –
той не може да се възпроизвежда сам, а и често приносът му за поколението се
изчерпва с предаването на гени. Теоретично популация от асексуални женски би се
множила двойно по-бързо от тази, която се възпроизвежда сексуално.
Тук в защита на мъжете идва най-популярното и вероятно обяснение на
феномена „секс“, наречено хипотезата на Червената царица. Кръстена е на
едноименната героиня от романа на Луис Карол „Алиса в Огледалния свят“ не
случайно. В приказката има една знаменита сцена, в която Червената царица
предизвиква Алиса на състезание, в което те се надбягват без да помръднат от
мястото си. Аналогично, според биолозите, организмите и паразитите, които живеят
благодарение на тях, са в непрестанна надпревара, в която и двете страни
непрекъснато еволюират в отговор на генетичните мутации на другата страна,
поддържайки по този начин един вечен баланс.
Паразитите еволюират така, че да могат да се възползват от слабостите на
своя организъм домакин. Ако гостоприемникът се окаже с по-редки съчетания от
гени (наречени алели), той е по-слабо уязвим за атаките на паразитите и
съответно има по-голям шанс да доживее до репродуктивна възраст. Неговото
поколение също ще е дарено с тези благоприятни алели и ще оцелее в борбата с
паразитите, за да се размножи. В резултат на този процес, все по-голяма част от
бъдещите поколения на ще носят това рядко съчетание от гени, което пък кара
паразитите да започнат да еволюират отново, за да надделеят. Това пък принуждава
гостоприемникът да започне да развива нови необичайни генни форми и
съчетания.
Именно сексът, според хипотезата на Червената царица, дава една крачка
преднина на домакините организми в тази еволюционна надпревара. Непрестанната
необходимост от редки, нови гени насърчава сексуалното възпроизвеждане спрямо
асексуалното.
Доказателство в полза на тази теория дават някои организми, които могат да
възпроизвеждат както двуполово, така и еднополово. Например при експеримент с
кръгли червеи и вид бактерия, която ги убива, учените от университета на Индиана
наблюдават как кръглите червеи, оставени да се възпроизвеждат асексуално, губят
битката срещу бактериите и измират за едва 20 поколения, докато червеите, които
се множат двуполово, успели да еволюират и да продължат да оцеляват въпреки
бактериалната атака.
