Водка „Иванушка Дурачок“ промива мозъка на българите
„Руският съсед“ на Михаил Вешим започва с падането на Кремъл (настолен
часовник) и завършва с инфаркта на руския гражданин Виталий Баранов – новия
жител на село Ново Плодородно, впоследствие преименувано от поредните си
господари на НовоЭ ПлодородноЭ. Или както казва кметът Стефанов – „тези две Э-та
ще казват много на цяла България за геополитическата ориентация на нашето село!“
Съселянинът му Чвори пък бързо добавя: „Две Э-та, една цел!“ Книгата на Вешим е
пълна с неслучайни аналогии, близки до днешната действителност, а всеки сам си
прави изводите….
Това е комична книга, населена с типично български елементи, представителна
извадка на населението на клетата ни родина. Именно затова можем смело да я
наречем трагикомична, защото ако смехът създава ведро настроение и от него ти
става леко на душата, то от хуморът на Вешим нещо те стиска за гърлото. И всеки
нормален гражданин на тази държава започва да цъка с език и да клати глава – за
съжаление писателят е пил вода направо от извора. Така стоят нещата – от векове
българинът чака някой да дойде, да го излъже с обещания за светло бъдеще, да го
преметне по най-лесния начин и да му даде толкова много алкохол, че да забрави
за всичко. В случая кашони с водка „Иванушка Дурачок“.
И все пак кой е руският съсед? Виталий Баранов е типичен представител на
новата руска олигархия, а любовта му към България се крепи на лозунгите за вечна
дружба от векове за векове. Мускулестият московчанин е внук на единствения руски
войник, загинал в селото, чийто паметник се издига в самия му край. Само че
солдатът Баранов далеч не остава в историята с борбата си срещу фашизма.
Неговият случай е по-особен. Той си позволява да открадне шиле от двора на
местен стопанин, за което следва разстрел. Години по-късно неговият наследник
паркира мощния си джип пред обраслата с трънаци петолъчка, за да даде нов ход на
случващото се в малкото полупланинско село.
Баранов купува на безценица запустялото местно училище и скоро го превръща в
луксозна резиденция. Именно оттам той командва цялата империя, която скоро му
предстои да създаде. Негова дясна ръка става руският възпитаник и бивш шеф на
затвора Стефан Стефанов, заклет русофил и готов на всичко в името на Матушка
Русия. Стефанов скоро е избран за кмет, а след това става и управител на новата
общинска фирма „Иля Муромец ООД“, дъщерна на дружеството „Кашчей Безсмертний“,
регистрирано на Каймановите острови. Именно тя уж взема под аренда, а всъщност
реално придобива земята на Ново Плодородно, но селяните късно разбират това.
Защото мислите им са заети в друга посока. Центърът на обществения живот кипи в
кръчмата „Темза“, бивша „Слива“, впоследствие с референдум преименувана на
„Москва“. Населението изобщо не се интересува от обработката на реалната земя,
защото начело с попа разиграва важни сделки на играта „Монополи“. Местните
смятат, че четенето разваля човека (затова и мислят за луд уволнения от новата
власт журналист Маринов), а пиенето го оправя, и смело придобиват имоти на
„Пикадили съркъс“ и „Оксфорд стрийт“. Манията по „Монополи“ също има интересна
предистория. В селото преди време пристига шотландец, който бързо печели
симпатии с неограничените си възможности в пиенето и оставя играта. След време
той изчезва мистериозно, за да се върне година по-късно, но вече като леля Хелън
– човекът цял живот мечтаел да смени пола си. Та в Ново Плодородно се оказва, че
никой не работи освен циганина Мирчо, който поживял в Германия и разбрал, че
няма нищо по-хубаво от честно спечелените пари. Народът благославя руснака
Баранов, който скоро заменя българския лев с конвертируеми плодородни рубли,
раздава кашона с водка и дори убеждава попа да преименува църквата на „Андрей
Рубльов“, да я облепи с миещи се китайски тапети и в нея да се чете от руско
издание на евангелието.
Единствените положителни герои в книгата са жените на Ново Плодородно.
Единствено те са носители на здравия разум и успяват да разконспирират плановете
на Баранов да превърне селото в руска колония, в която с помощта на продажни и
корумпирани чиновници се лъжеусвояват европейски субсидии. Баранов стига дотам,
че купува от военните стар склад за боеприпаси от времето на Варшавския договор,
в който иска да складира ядрените отпадъци на бъдещата ядрена централа, руско
производство. В крайна сметка руснакът свършва под тежестите на лежанката, а
лекарите констатират свръхдоза бял прах в кръвта му. Кметът Стефанов отива в
първия частен затвор, който построява с Баранов, но не като шеф, а като
пандизчия, а 80-годишната баба Райна успява да направи революция във Фейсбук и
да вдигне хората на протест.
„- Ох! – рече тя (баба Райна), стана от
масата и полегна на леглото. – Ще ме умори тоя моя внук! Какви хубави момичета
има в Америка! Руси, синеоки! А той харесал циганка! В рода ни никога досега не
е имало циганка!“
„- Свободата не ще Караджата, а иска Екзарх! –
тържествено произнесе Мартин Маринов и сякаш чу гласа си да отеква в малката
стая като в катедрала.
Това бе пътят – не революция, а
образование!“
„- Госпожо Райно, виртуалната свобода е като твойта
компютърна крава – има крава, ама не пиеш мляко. Трябва да се организираме, но
реално, не виртуално…“
„Само черното Гоче, дето по-отрано се наливаше с
твърдо гориво, се опита да философства, фъфлейки над чашата си: – Братушките са
насшият дфоен осфободител…А пък алкохолът е насшият троен
осфободител!…“
„- Бразилската полиция задържа вчера на летището в Рио
де Жанейро българския гражданин Дмитрий Бичевский. При проверка на летищните
власти в куфара му били открити наркотични вещества. Предварителният наркотест е
показал, че става дума за кокаин с приблизително тегло пет и половина
килограма.“
„Овце и говеда има и сега – каза гласно тя. – Но не по
ливадите, а в кръчмата…“
Аглика Георгиева
Източник: http://novinar.bg/news/rusnak-kupuva-nashe-selo-i-vavezhda-plodorodna-rubla_NDMxNjs2MA==.html
