Васил Георгиев е сред талантливите имена в съвременната българска литература,
минал успешно пътя от „обещаващ автор“ до „майстор на късия разказ“ благодарение
на забележителното му чувство за хумор и интересния поглед към социалния
пейзаж.
Той е адвокат и доктор по право, а за по-голяма част от
публиката, избегнали сблъсъка със закона – познат като писател и критик на
консуматорското съществуване. В началото на месеца авторът на сборниците
„Будистки плаж“, „Уличник. Истории на софийските улици“ и „Деград“ представи
първия си роман – „Апарат“ (http://aparat-vasil-georgiev.tumblr.com/),
книга „за осъзнаването на българския преход и на световния пазар като мними
постижения, резултат от погрешното разбиране на свободата“.
Като
какъв човек се определяте?
Като недоволен
човек.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам, че
хората ще намерят начин да живеят и съществуват достойно, когато осмислят
връзката си със земята, връзката между тях и природата и връзката помежду
си.
Любимият ви момент от деня?
Изгревът и
залезът.
Най-голямото предизвикателство във вашата
работа?
Почти няма случай, при който да не се сблъсквам с нещо ново
в юридическата си практика. Това обогатяване чрез опит се надявам да ме спаси от
оглупяване или поне да го компенсира. Може би обаче точно предизвикателствата са
една от причините юристите да умират сравнително млади.
Как бихте
обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?
Ще кажа, че съм
адвокат и писател. Казвам или пиша на хората какво е най-добре да
направят.
Как си почивате?
В последно време
трудно.Иначе – ски, море, планина, музика,
четене.
Какво ви зарежда?
Дъщеря ми Марина, майка й
Теди, близките ми, планината, морето, котаракът Пърси Ню Йорк. Понякога се
радвам и когато „Левски“ губи на футбол, но се опитвам да изтласквам подобен тип
злорадство от себе си.
Какво ви
разсмива?
Простотията. Нямам избор – трябва да ме разсмива, вместо
да ме гневи, иначе не знам как ще оцелея.
Какво ви
натъжава?
Това, че ще умра. А нямам никакво желание да го
правя.
Какво ви вбесява?
Вбесява ме това, че
свободата и правилата не съществуват за хората – нито в България, нито в Европа,
нито където и да било. И че ми се налага да живея в тази напълно нелегитимна,
полуробска система, докато хората виждат в мен като юрист представителя,
защитника или поне проводника на същата тази система.
Личност, на
която се възхищавате?
На Сандокан – защото е силен и умен. Освен
това е благородник по рождение и лидер по призвание. Симпатизирам му също така,
защото и той като нас, българите, е страшилище за британците и
холандците.
Кое свое качество харесвате
най-много?
Това, което съм загубил –
толерантността.
А кое никак не харесвате и бихте искали да
промените?
Безпокойството, което изпитвам постоянно и за всичко.
Успявам да избягам от него само на морето.
Какъв талант бихте
искали да притежавате?
Бих искал да мога да пея. Поне
малко.
Последният подарък, който получихте?
Секънд
хенд пуловер. Много е хубав.
Три места в интернет, които
посещавате най-често?
Пощата, фейсбук и www.memrise.com, на който се
опитвам да науча малко испански.
Къде бихте искали да
живеете?
В България, но не в тези условия. У нас протича народен съд
срещу здравия разум, който след няколко десетилетия може да приключи със смъртна
присъда. Слабо утешение е, че подобни процеси текат на повечето места в света, а
в някои присъдата дори е изпълнена.
Предпочитам България заради природата и
климата, не за друго. Не бих живял в Западна Европа. Притеснява ме, че
глобалното затопляне ще стопи полярните ледове, те ще охладят и прекъснат
Гълфстрийм и тогава там ще започне ледников период. Тук може да пече повече, но
нали си имаме планини.
Любимите ви имена?
Марина и
Ангел.
Най-интересното място, на което сте били?
В
американската армия. Беше интересен житейски урок в ранна
възраст.
Мото или цитат, близък до философията ви за
живота?
И магарето го канят на сватба, но за да носи самара. Това е
първата мисъл, която изниква в главата ми, когато обмислям отправено ми
предложение.
Източник:
http://www.capital.bg/light/lica/2013/04/12/2039190_20_vuprosa_vasil_georgiev/
