http://www.kultura.bg/bg/article/view/20920
Един У Цин
У Цин. „Един ден”.
Превод от китайски Стефан Русинов. ИК „Сиела”, С., 2013, цена 14
лв.
Въпреки азиатската мода
през последните години, все още е по-скоро рядкост (не)изкушените читателски
ръце да попаднат на автор, преведен от оригиналния си език. Недоверието (кой
е този автор? какъв е този преводач?) се сменя с радост, когато,
разлиствайки на крак в книжарницата ароматните страници (от устойчиво
управлявани гори) между две сиви корици, в “Един ден” от У Цин срещаме един
симпатичен, неуверен в себе си “аз” – (уж) този на съвременния китайски писател
У Цин, разказан от първо лице. Книгата би могла да се
казва “Един писател”, “Един град”, “Един читател”, “Една улица”, “Един живот”.
“Един ден” е всичко, но не и едноизмерна книга. Разделена на петдесет части, тя
разказва за това как в един малък китайски град един писател-неудачник се опитва
да пише текстове, не успява, среща се с приятели и непознати (които дори при
внимателно вчитане за нас остават непознати), яде баодзъ, гладува, спи с
момичета, не спи с момичета, припомня си детството, измисля минало, представя си
бъдеще… и след това отново и пак. Трудно е да кажем къде свършва разказвачът и
къде започва писателят – дори да не търсим замисъл в това, лабиринтът на “Един
ден” не позволява да делим фикционалния от действителния писателски “аз”. Затова
ще говорим просто за У Цин. В действителност, У Цин е
повече от писател – той води радиопредаване, снима документални филми, пише
стихове и поддържа няколко интернет страници (каквото и да означава това днес).
Той е болезнено откровен, говорейки за текстовете си – “Единственото що-годе
интересно е езикът ми и случките, които измислям”, признава си той в част 20.
Може да наречем книгата дневник, лабиринт, хроника, но форматът й се доближава
най-много до небрежен пътепис из едно ежедневие, което всеки път свършва заедно
с частта на деня. Денят, спомените, думите на У Цин са мрежата, която държи
произведението да не се разпадне на съставните си части, и в тази особеност на
формата виждаме запазен първоначалния скелет на текстовете му – блога. Един от
главните въпроси, които поставя “Един ден”, е именно този – доколко е литература
писането в интернет и дали и кога блог или интернет страница могат да станат и
да бъдат книга. “Един ден” на У Цин би си
говорил чудесно с текстовете на Даниил Хармс, Бруно Шулц, Итало Калвино, може би
дори Джовани Бокачо и Чарлс Буковски.
Албена Тодорова
