Продължете към съдържанието

Интервю със Сержи Памиес, автор на „Статичният велосипед“ : Романът е моногамен, а разказът дава свобода

Може
би най-характерното за писателя Сержи Памиес, роден във Франция през 1960,  е хуморът. Той присъства в неговите книги,
лекции и когато представя други автори. Памиес сътрудничи на различни
периодични издания, работи за радио програми, пише разкази и романи, преводач е
на Агата Кристи, Фредерик Бегбеде, Амели Нотомб и Даниел Пенак, занимава се с
всякакви теми, свързани с културата, но напоследък е все по-отдаден на
творчеството си. Жанрът, в който пише най-често, е краткият разказ – толкова бърз
и проницателен, че успява да опише и най-абсурдните ситуации от ежедневието.
Интелигентността и дарбата да разказва са спечелили на Памиес широк кръг от
почитатели и последователи. Най-новата му книга е сборникът с разкази
„Статичният велосипед“.

В: Защо разкази, а не роман?

О:
Всяка идея си има определен потенциал. По-лесно е да опишеш всекидневния живот
в разкази, отколкото в роман. Романът се държи твърде собственически, моногамен
е, може да властва над теб години наред. Разказите, точно обратно, дават
по-голяма свобода. Можеш да работиш върху три или четири едновременно без те да
си пречат. По-лесно е да се преговаря с разкази, отколкото с роман.

В: Разказвачът в „Статичният
велосипед“ има доста общи черти с Вас, книгата автобиографична ли е?

О:
Не, но има много препратки към живота ми, предполагам, защото с трупането на
житейски опит започвам да го използвам за създаването на фикция. Може би преди
използвах фикцията, за да замаскирам реалността. Сега правя тъкмо обратното. От
реални ситуации в живота ми, някои останали в паметта, други, случили се през
последните години, правя художествена измислица.

В: Разказвачът е около
четиридесетгодишен, понякога е нещастно женен, друг път – разведен. Разкажете
ни повече за него.

О:
Почти всички разкази са в първо лице, отнасят за периода между четиридесет и
петдесетгодишна възраст и пресъздават не само случилото се на мен, а и
преживяванията на хората от обкръжението ми. Живея в голям град, в привилегирования
свят на средната класа, където проблемите не са особено значими. Така че
неврозите, които мога да опиша са доста ограничени и по-скоро обрисуват един
свят на разбити илюзии, на непроработили планове, на страхове, притеснения и
отговорности, но винаги разказани с ироничен скептицизъм. Историите ми изобщо
не са мелодрамачни.

В: В разказите пишете много за
трудностите на това да бъдеш баща и за проблемите на продължителните бракове.
Ако оставим хумора настрана, гледната Ви точка е малко негативна.

О:
Повече от негативна, направо е песимистична. Визията ми е, че независимо от
усилията в работата или личния живот, накрая усещаш, че въртиш педалите без да
помръдваш, а оттук и заглавието. Положеното усилие не отговаря на изминатото
разстояние. В тази идея, сама по себе си, има известен песимизъм и не само в
книгата.

В: Защо любовта при Вашите герои
винаги завършва с неуспех? Смятате ли, че темата за любовта трябва да се
разграничи от литературата?

О:
Не,всъщност едно от малкото предимства на
любовта е, че в литературата работи много добре. Има голям успех. Литературната
любов е винаги невероятна, дори когато е нещастна.  Личният ми и чуждият опит показват, че любовта
винаги се оказва дефектният елемент в живота. Ако беше домакински електроуред,
щяхме да я върнем в магазина. Просто не работи. Любовта оставя бездна от
желания между очакванията и реалните резултати. Това е моето наблюдение, а не
извинение за липсата на любов.

В: В един от разказите проблемът
е, че героят не е доволен от живота си и семейството си. Мислите ли, че някой е
доволен от постигнатото на четиридесет?

О:
Има хора, които са недоволни от живота  и
на двадесет. Исках да опиша именно тези жалки мисловни лабиринти, в които някой
би трябвало да бъде доволен от живота, а всъщност не е.  Това е портрет на недоволството, които показва
 и онази дребнава неудовлетвореност, породена
от факта, че нещата не са се случили точно както сме ги планирали.

В: Преводач сте на Амели Нотомб,
Фредерик Бегбеде, Даниел Пенак. За Вас писането и превеждането две страни на
една и съща монета ли са?

О:
Да, това е монета с много лица. Превеждането, макар че в момента работя само
върху един годишник на Амели Нотомб, ми помага да достигна едно ниво на четене,
възможно само по този начин. Нито нормалният читател, нито професионалният,
нито писателят могат да достигнат до текста като преводача. Привилегията да
можеш да направиш аутопсия на текста е полезна за натрупването на знания,
полезни в работата. Научаваш механизми, достигаш до неща, които няма как да
видиш, ако не превеждаш.

В: Чувствате ли се близък до
френските писатели по стила си?

О:
Зависи за кои френски писатели говорим. Има някои, на които бих искал да
приличам, но не бих казал, че се доближавам до тях повече от другите. Не
смятам, че френското влияние е стилистично, а по-скоро е в културен и
емоционален план. Фактът, че съм роден във Франция и че съм учил там до
единадесетгодишна възраст е нещо като моя лична територия. Също така не смятам,
че французите пишат по някакъв определен начин.

В: Каква е връзката Ви с Франция
днес?

О:
Тя е една от моите държави. Националните ми идентичности са френска, испанска и
каталунска и живея в свят, където тези три културни реалности си съжителстват,
тъй като политиката слабо ме интересува. Французин съм във Франция, испанец в
Испания и каталунец в Каталуня.  Малко е
странно, но така ми харесва. Да имаш три културни идентичности е по-добре,
отколкото да имаш само една.

В: В заглавията Ви винаги има
хумор, разкажете ни за „Статичният велосипед“.

О:
Статичният велосипед (велоергометърът) е абсурден и комичен предмет, символ на
напразните усилия на нашето поколение. Да  усещаш, че караш колело, но без да се
помръдваш от мястото си. Символизмът, иронията и абсурдната комичност, които
събира в себе си велоергометърът, са трите неща, които винаги много са ме
вълнували.

Източник: http://www.elcultural.es/noticias/BUENOS_DIAS/1480/Sergi_Pamies

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *