Продължете към съдържанието

„Скитница” започва своето странство по кината

Ето че малко след дългоочаквания завършек на сагата „Здрач”, разделила света на побъркани почитатели и яростни критици, нова екранизация по творение на Стефани Майър тръгва
по кината. Сега обаче както еуфорията, така и негативизмът са много
по-смекчени, защото става дума за произведение от съвсем различен
калибър.

От литературна гледна точка Стефани Майър можеше само да спечели, ако името ѝ се свързваше повече с романа „Скитница”,
а не със „Здрач”. Тази ѝ творба е доста по-зряла, добре развита и
смислена от вампирската тетралогия. Ето защо бях положително настроена
към филма и влязох в киносалона повече оптимист, отколкото скептик.

За какво иде реч в „Скитница”?

Както се разбира още в самото начало, планетата Земя вече не е
светът, който познаваме. Няма войни, няма убийства, насилие или болести,
а природата е възстановила целостта си. Навсякъде царят благоденствие и
мир. Проблемът е, че тази утопия не принадлежи на хората, а на
извънземна раса, известна като „душите”.

Душите са паразити, които се имплантират в тялото на приемника и
поемат пълен контрол над него. След като са обиколили и колонизирали
много други кътчета на галактиката, сега те са господари и на нашата
планета. Техният принцип е да не променят световете, които завладяват, а
да ги изучат и усъвършенстват. Тези създания дълбоко вярват, че тяхната
инвазия е само и единствено за доброто на Вселената и обитателите ѝ.

Въпреки царящия мир обаче, нещата никога не са толкова прости. Никой
не може да заличи напълно човешкия фактор. Отделни индивиди, които са
успели да избегнат колонизацията и да съхранят телата си, са сформирали
съпротива, която не се е отказала от мечтата един ден да си възвърне
изгубения живот.

Мелани Страйдър (Сирша Ронан) е една от оцелелите. За нещастие, в
началото на филма тя е заловена при опит да избяга от извънземния
еквивалент на ФБР – Търсачите – и в тялото ѝ е имплантирана Скитница (на
английски: Wanderer), душа на повече от хиляда години, която е
обиколила много светове. За първи път обаче Скитница се сблъсква с
приемник, който се бори срещу нейното присъствие. Упоритата Мелани не се
предава и така тялото ѝ се оказва дом на две много различни съзнания.
Любовта на човешкото момиче към близките ѝ успява да разколебае
състрадателната Скитница и тя се съюзява с Мелани, за да ѝ помогне да се
завърне при семейството си и, разбира се, при любимия си Джаред (Макс
Айрънс).

В последствие Скитница попада в селището на съпротивата, скрито в
сърцето на Скалистите планини. Първоначално враждебните и недоверчиви
бунтовници виждат в новодошлата единствено заплаха за съществуването си,
ала с времето разбират, че Скит е много по-хуманна от повечето човешки
същества. Доброто ѝ сърце и жертвоготовността ѝ постепенно печелят
доверието им. На свой ред Скит започва силно да се привързва към тази
общност и в частност към симпатичния и мил Иън (Джейсън Ейбъл) Въпреки
че затворената в съзнанието ѝ Мелани е влюбена в Джаред, Скит има свои
чувства и също е способна на любов, а това може да промени целия ред,
установен от души и хора.

„Скитница” определено е на светлинни години от екранизациите на
сагата „Здрач”. Мога да успокоя феновете, че с някои малки изключения
сценарият следва сюжета на книгата и не си позволява твърде големи
своеволия. За скептиците пък ще кажа, че филмът е по-добър, отколкото
вероятно очакват, и няма да оправдае по-голямата част от опасенията им.

Красиво режисиран, прекрасно озвучен и с много добре подбран
актьорски състав, филмът успява да извлече най-доброто от романа и да
синтезира любовната история така, че да избегне лигавите и прекалено
захаросани моменти. Адмирации към режисьора Андрю Никол за това му
постижение (познато име от „Дилъри на време”, „Цар на войната” и
„Гатака”)

Най-приятният момент за мен беше химията между Сиршa Ронан (Скитница)
и Джейсън Ейбъл (Иън). Може и да не понасям лигавите романси, но
определено ми доставя удоволствие да гледам една добре поднесена и
изиграна любовна история, а тези двамата успяха да изтръгнат няколко
глуповати усмивчици от мен.

Скитница - Стефани МайърЩо се отнася до недостатъците на „Скитница”, бих изтъкнала два основни момента.

Първият е неизбежен, имайки се предвид коя е авторката на книгата, а
именно: много любов и малко война. Филмът залага доста повече на
емоцията, отколкото на действието. Да, Душите са миролюбива раса,
въпреки че са пришълци, а хората не влизат в пряк конфликт с тях, скрити
на сигурно място в планинското си убежище, но за мен филмът имаше нужда
от по-ярко изразена кулминация.

Вторият недостатък е, че не се набляга достатъчно на миналото на
Скитница. Разкрива се съвсем малко за пътешествията ѝ и живота ѝ на
други планети, а това беше един от най-интересните моменти в книгата.
Все пак става дума за научна фантастика и определено нямаше да навреди
на сюжета да се вкарат малко повече моменти от предишните странствания
на Скит.

Може пък неизбежният касов успех на „Скитница” да вдъхнови Стефани
Майър най-сетне да се захване с продължението на романа. Така де, все
пак някога трябва да разберем какво се случва със Земята след пробива в
отношенията между душите и хората. Историята определено има потенциал,
който има още накъде да се развива, а и не бих отказала още екранизации с
качеството на първата част.

http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3166%3Askitnica&catid=14%3Acinema&Itemid=34

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *