Продължете към съдържанието

Granta в New York Times/ Литература на всеки език: Едно списание приема това буквално

Когато първият брой на изданието на китайски език бъде публикувано през следващия месец, литературното списание Гранта със седалище в Лондон, което съществува в Англия още от времето на кралица Виктория, ще излиза на четири от петте най-разпространени езици в света. Но плановете за глобализация на водещото четиримесечно издание, което с гордост нарича себе си „списание на новия стил в писането” не спират дотук.
Джонатан Уорт, Ню Йорк Таймс

Джон Фриман, издателят на Гранта казва, че намирането на нови читатели „означава да гледаш към света”.
„След пет години, виждам 15 или 17 чуждоезични издания”, каза Джон Фриман, редактор на Гранта в интервю в Ню Йорк това лято. „Вместо да удряме глава в стената, в търсене на онзи единствен студент по творческо писане, който ще се абонира, искам да открия хората, които наистина желаят и се нуждаят от списанието, където и да се намират те, а това означава да гледаме целия свят.”

Освен на английски, а сега и на китайски, Гранта излиза на испански, португалски, италиански, български, шведски и норвежки. Чуждоезичните списания не само представят преводи на статии, публикувани в английското издание на Гранта, но много от тях поръчват оригинални текстове на местни писатели, някои от които през миналите години се появиха и на страниците на списанието-майка. (Арабският е единствения език от петте най-разпространени в света, на който няма издание.)

Независимо от езика, на който излиза Гранта, всеки брой е смислово организиран около една тема, обикновено място (Великобритания, Чикаго, Русия, Австралия) или сюжет (работа, секс, медицина, бащинство). Обаче избраната тема се разглежда през призмата на различни литературни и документални жанрове, предоставени от автори, както прочути,така и неизвестни, които също представляват значителна част от читателската аудитория на списанието.

„В началото на моята кариера, това че работех за Гранта не само ме караше да чувствам подкрепата на истински значими писатели и това, че съм приет като член от семейството, но също така донесе известност и признание на името ми” казва писателят Ричард Русо, чиято последна книга с мемоари озаглавена „Другаде” възникна в резултат на неотдавнашно есе, написано за Гранта. „Светът на изкуството и литературата се променя пред очите ни, но Гранта продължава да бъде все така изключително еклектично и невероятно списание. В него се правят много и различни неща и всичките те се правят добре.”

Гранта е основано през 1889 като литературно списание в университета Кеймбридж, необичайното му име произтича от реката, която тече през града. Като студентско издание, на неговите страници правят първите си стъпки такива британски писатели, които ще станат водещи през 20 век, като А.А.Милн, Е.М.Фостър, Тед Хю, Макъл Фрайн, Сесил Бийтън и Стиви Смит.

В съвременното си превъплъщение, Гранта датира от 1979, когато след период на нарастващи финансови трудности, списанието се реорганизира и насочва вниманието си към писатели и читатели отвъд общността на Кеймбридж. Четири години по-късно, публикува първата си класация „20 най-добри млади британски писатели”, което днес е събитие, случващо се на всеки десет години, донесло на Гранта международно признание и превърнало се в част от неговата идентичност.

В първата класация фигурират имена, които сега са начело на британската литература, сред които Мартин Еймис, Джулиан Барнс, Уилям Бойд, Казуо Ишигуро, Иън Макивън, Салман Рушди и Греъм Суифт; нова класация на писатели под 40 години се очаква да излезе през следващата година. През 1996 Гранта публикува първата от двете части на „Най-добри американски писатели”. Класацията даде начален старт на литературните кариери на Медисън Смарт Бел, Джефри Юженидис, Джонатан Сафрън Фоър, Джонатън Франзен, Никол Краус, Лори Мур, Гари Штейнгарт и други.

Оценявайки пазарната и литературна изгоди от този механизъм, международните издания на Гранта на свой ред го приложиха: „Най-добрите млади писатели на испански език” се появи в Испания през 2010, през миналата година английското, а през миналия месец португалското издание публикуваха „Най-добрите млади бразилски писатели.” Английското издание на Гранта възнамерява да посвети специален брой на бразилската класация през следващата година, както и китайското издание, веднага след излизането на първия му брой, чиято тема е Великобритания.

„Гранта е известно с тези си проекти и ние мислим, че подобни класации се приемат добре и служат като ръководство за любознателните китайски читатели”, каза Пен Лун, редактор на китайското издание на Гранта в телефонно интервю от Шанхай. „Читателите на чуждестранна литература не са много и китайците в по- голямата си част не познават дори писатели като Селинджър и Ъпдайк. Но смятам, че аудиторията на младите, образовани хора, завършили университета, които искат да се запознаят с тези нови гласове, непрекъснато нараства.”

Въпреки че Гранта е уважавана британска институция, в последно време списанието се ръководи от хора с чуждестранен произход. Г-н Фриман, който оглави екипа през 2008, е американец. Неговият заместник, Ела Олфри, е родена в Зимбабве, получила образованието си отчасти в САЩ, преди да стане редактор в британското издателство Джонатан Кейп; докато издателят и най-големият спонсор на списанието, Зигрид Раусинг, е богата наследница и филантроп от шведски произход.

Учредяването на международни плацдарми за литературно писане на английски не винаги е било лесно. Първият опит с чуждоезично издание е в Испания, преди почти десет години и в началото разпространителите и критиците не знаят какво да правят със списание, с формат на книга и съдържание, като че съпротивляващо се на всякаква класификация.

„В Испания излизат много реномирани литературни списания, но няма такова, което представя смесица от разкази, репортажи и други документални форми и нова журналистика по такъв оригинален начин”, обяснява Аурелио Маор, втори редактор на Гранта на испански. „ И, разбира се, често пъти ляво ориентираната публика бъркаше Гранта с „Гранма” – вестникът на кубинската комунистическа партия, рупор на думите и идеите на Фидел Кастро.

Г-н Фриман казва, че редакторите на Гранта започнали да възприемат изданията на чужд език „ не като франчайз, а като разузнавателна акция” за търсене на литературни таланти по целия свят . Този подход се оказва благоприятен и за издателския отдел на списанието, наречен Гранта Букс, който през годините е издавал автори, открити от списанието и след това насочени към по-големи и амбициозни проекти. Неотдавнашни примери за това „кръстосано опрашване” са
романът на Джъстин Торес от 2011 „Ние, животните” и „Щастието, като вода” на Чинео Окпаранта, който предстои да излезе под редакцията на г-жа Олфри.

„То е като да имаш библиотека с най-добрите творби, от които да избираш”, казва тя. На английски, броят на Гранта с най-голям търговски успех датира от 2010
година, посветен е на Пакистан и е с повече от 50 000 продадени екземпляри.
Продажбите на книги също са се увеличили, поставяйки Гранта в по-благоприятна
икономическа позиция, отколкото преди началото на кризата през 2008.

„Зигрид ни подпомага и това е жизнено важно за съществуването на списанието”
казва г-н Фриман. „Обаче сумата, която г-жа Раузинг отделя за списанието намаля наполовина през последните три години, главно благодарение на увеличаване на абонатите в Съединените щати и броя на рекламите. Във финансово отношение списанието е по-добре от всякога”, добавя той.

Откакто Гранта започна да се разраства, различните чуждоезични издания започват да се съветват помежду си, често пъти без посредничеството на Лондон. Мрежов имейл за обмен между седемте издания бе инсталиран през април миналата година, а по време на панаира на книгата в Лондон г-н Фриман заведе колегите си на вечеря в дома на госпожа Раузинг.

„За мен най-интересният аспект на глобализацията на Гранта е, че то създава форум за обмен на стойностни текстове, който не се ограничава само с поток на английски текстове от Гранта- Великобритания към останалите страни, а се развива във всички направления”, заяви Роберто Феит, директор на бразилското
издание на Гранта, присъствал на срещата през април. „Все още предстои да видим къде ще ни отведе този процес, но пътешествието определено си заслужава”.
Превод от английски език
Мариана Панова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *