Продължете към съдържанието

Life, живот, Кийт Ричардс

Life, живот, Кийт Ричардс

 

Имам любимо изпълнение на Rolling Stones от 1969 г., You Got The Silverот албума Let It Bleed (Нека кърви) – една саркастична закачка с Let It Beна Beatles. Какво да се прави, по този свят има и симпатични хулигани!… В тази песен чуваме гласа на Кийт Ричардс. Rolling Stones имат много малко песни, в които певецът не е Мик Джагър (основният вокалист на Stones), а вместо него пее китаристът на групата, Кийт Ричардс. В You Got The Silver Кийт Ричардс за пръв път в историята на Rolling Stonesе солов певец, без намесата на Мик Джагър. В този запис участва, уви, за последен път (преди да си отиде от Света) и друга легенда от Stones, Брайън Джонс. Като детайл добавям, че това парче на Rolling Stones звучи във филма на Микеланджело Антониони “Забриски пойнт”. И накрая, тази песен е създадена и като музика, и като текст от Кийт Ричардс, авторът на книгата „Живот” (Life), дошла у нас като коледно–новогодишен дар.

Това е книга, написана с „неподправена откровеност и хулигански чар”, както находчиво казва критик от New York Times. Аз бих я поставил (и ще го направя) в библиотеката си между „Златният телец” и „Параграф 22”. Life на Кийт Ричардс е своеобразно продължение на „Параграф 22”. Обикновено в повечето случаи „Параграф 22” не се възприема от дамите–читателки, но зная твърде много жени, които ще стигат многократно до последната страница на „Живот” на Кийт Ричардс…

Всъщност, тя е най-добрата и стойностна автобиографична книга, писана от музикант, поне според моите критерии. Четейки Life, имаш чувството, че рокаджията–блусар разказва истории на тебе самия, като единствен слушател. Още с първите редове станах доброволен пленник на неговия първичен Кийт Ричардс жаргон. И заради интересните случки, с които старият-и-вечно-млад Rolling Stone ни запознава, и заради непринудения, лишен от „предпазливост, преструвка и претенция” откровен и честен (!) негов разказ. В тази книга няма фалш. Няма я и типичната, егоцентрична нагласа на достигналия световна слава и известност артист, звездата, позираща за своя автопортрет, с образ, изчистен от всички недостатъци и, разбира се – пороци. Тук всеки ред и дума са на точното си място. Като следствие от преживяното, Кийт Ричардс прави изводи с безпощадна точност. Някои са изненада вероятно за мнозина, но нека всеки от нас стигне до тях сам, разтваряйки това внезапно и магнетично четиво.

Lifeна Кийт Ричардс е книга за блуса и рок-енд-рола, но не толкова като музикален изказ, а предимно като поведение, мислене; рокът по-скоро като modusvivendi.
Това е книга за свободата да бъдеш този, който си, а не онзи, когото хората около тебе искат да си! Това е книга за пътя към свободата. Не като внезапно появила се случайност, а съзнателно търсена и постигната. Тъкмо свободата ти дава правото да бъдеш различен и да се чувстваш различен. И така практически осмисляме онази фраза, която краси английския герб; тя гласи „Бог и моето право”. Вече, когато мисля за Кийт Ричардс, неволно се сещам за тези думи. Сигурно, защото този магнетичен Rolling Stone излъчва волност и доблест… и то в общество, съчетало протестантски конформизъм, лицемерие, както и опасна за живота (понякога) разпуснатост в крайния квартал. Преди векове Кийт Ричардс би кръстосвал с пиратски кораб. Още по-назад сигурно щеше да броди някъде из Шерууд или някоя друга гора. Самият той пише: „…чувствах, че имам достатъчно потенциал, за да се измъкна по един или друг начин от оковите, които обществото ми беше наложило, и да не му играя по свирката”. Забелязвам удивителен съвпад на мнението на журналист от Daily Mail с моето относно Кийт Ричардс: „Човек, който не е онова, за което сте го мислили”. Години наред в ценностната ми система предимство имаха купища, цели камари, огромно количество друга музика, за да стигна накрая и до Rolling Stones, на които все пак харесвах някои отделни парчета. И толкова. Цели 55 години! Казват, че младите не вярват на никого, който е над 30. Има и мисъл, която твърди, че всеки англичанин на 30 години слага цилиндър. С други думи – влиза в схемата на установен порядък. И двата случая не се отнасят до Mr. Richards, въпреки че той има снимки и с цилиндър…

Със своя филм от 2008 година Shine A Light, посветен на RollingStones, Мартин Скорсезе направи така, че изведнъж започнах да чувствам Кийт Ричардс приятелски близък. Днес, четейки книгата му, имам и друг поглед към света. Това не е книга само за преживяното от нейния автор и от легендарните Rolling Stones. Lifе е документ, снимка на плътен, пренаситен от събития и енергия етап от нашата реалност, период, който няма как да се повтори. Един от последните „мигове” от „аналоговия”, чувствен и вкусен живот, колкото и все по-непонятен да изглежда при днешния и бъдещ поглед, хвърлен от виртуалното ни битие. Прочетете тази книга, докато все още можете да я разберете.

 

Кристиян Бояджиев , в. Култура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *