Сборникът с разкази "Следобедите на ленивия любовник", издателство (Сиела), ще бъде представен на 11.01.2012 г. (сряда) в клуб "Петното на Роршах" (София, ул. "Христо Белчев" 8А) от 19 часа.
Книгата ще бъде представена от Тома Марков (носител на Златния медал на Европейската академия за поезия) и Васил Георгиев (носител на наградата "Хеликон" за 2011 г.).
Заповядайте!
Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Завършва 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” и в момента живее във Виена, където е студент във Виенския университет. Пише от ранна детска възраст. Печелил е първа награда в множество литeратурни конкурси, сред които за най-добър разказ на „Списание Едно”, на книжарници „Хеликон”, на Българското национално радио, на фондация „Братя Мормареви”, на списание „Пламък” и други. Печелил е също така конкурс за драматургия на театър „Възраждане”. През 2009 г. печели и първа награда в конкурса „Рашко Сугар в” за най-добър публикуван разказ през 2008 г., с което става най-младият лауреат в историята му. Публикува в много печатни и електронни издания. Превеждан е на английски, немски и руски. Работил е като сценарист на телевизионно предаване и журналист. Издава първия си сборник с разкази, когато е на 15 години – "Безлични истории”.
За новата му книга: „Следобедите на ленивия любовник” от Димитър Ганев е поразителен сборник с разкази. Истории, подредени като сребърни лъжички за чай в чекмеджето на шкаф от розово дърво, произведен в колониите специално за конкретен и таен салон на нечие имперско адмиралтейство.
Тези разкази ще бъдат винаги като фотоси и филми, направени от автора за конкретното време, гледани през едно друго конкретно време – кутия с двойно дъно на дъното на тайното чекмедже на същия този адмиралтейски шкаф, където се пазят тайните карти за Протоците. Сборникът прекрасно разкрива технологията на ухажването, която от своя страна е полезна за всичко, защото ухажването на нещата е музиката на любопитството, което от своя страна е изградено от нотите на опита.
Този сборник е орган ЗИБЕЛМАН, с всичките музикални тръби на ежедневието, които само голям и роден майстор може да накара да не свирят фалшиво. Господин Димитър Ганев с лекота съумява да върже панделката на темата, каквато и да е тя, на изящна папийонка, и така в панделката няма дори и сянка от баналност. Не я развързвайте, защото ще я унищожите и ще я сведете отново до банална панделка. А всеки знае какво става с панделките…
Колкото до мен и ролята ми на взискателен читател, сборникът успя да ми внуши да се чувствам добре, а именно да бъда любознателно умен. И го желая на всички. Нека да разказваме истории. Успеем ли – ставаме наистина живи.” – Тома Марков