Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

На 15 юли се навършва година от опита за преврат в Република Турция

14 Юли 2017 | 16:27
Вечерта на 15 юли 2016 г. в южната ни съседка Република Турция бе извършен опит за преврат. Година по-късно позициите на президента Реджеп Ердоган изглеждат по-сигурни от всякога и макар на Запад да бяха изказани редица противоречиви мнения, Ердоган все още е начело на Турция, а изгледи за неговото сваляне или доброволно напускане на властта няма. 

По повод годишнината от опита за преврат ви предлагаме откъс от критичното издание „Реджеп Таип Ердоган. Биография”, чийто автор е германската журналистка от кюрдски произход Чийдем Акьол: 

Опитът за преврат – божия благословия 

През първата половина на 2016 г. Турция снабдява световната преса с интересни заглавия, повечето от които не са повод за радост. На 28 юни истанбулското летище „Ататюрк“ се оказва мишена на терористите. Трима атентатори се самовзривяват на различни места на летището, преди това стрелят с автомати в тълпата в залата за заминаващи. Убити са 44-ма души, повече от 260 са ранени. Правителството предполага, че атентатът е дело на джихадистите от ИД, но никой не застава зад него. Затова пък топлата лятна вечер на 15 юли започва мирно. Този ден светът шокиран е обърнал поглед към Ница и към терористичната атака там, по изключение никой не гледа към Турция.

И тогава се случва нещо, което никой не е очаквал, нощта се превръща в гранична линия, отвъд която нищо вече няма да е такова, каквото е било някога. Отново опит за военен преврат в страната. А уж Ердоган завинаги беше отнел властта на военните. Но в тази нощ – в петък срещу неделя – някои военни части се бунтуват. За да поемат контрола над Истанбул, военните блокират и двата моста над Босфора – най-чувствителните точки в страната, обявяват военно положение и вечерен час за цялата страна. 

Всеки иска възможно най-бързо да се добере до дома си, за да е на сигурно. Коли се сблъскват. Хората се тъпчат в малките крайъгълни магазинчета и се запасяват с храни. Никой не знае кога отново ще стане безопасно да се излиза навън. Пучистите са наложили вечерен час за цялата страна. Някакъв „Съвет за мир в страната“ обявява по телевизията, че армията е поела изцяло властта в свои ръце. Така щели да се гарантират „конституционният ред, демокрацията, човешките права и свободи“ – се казва в декларацията. Не става ясно дали току-що е осъществена смяна на властта, или правителството си е възвърнало контрола над ситуацията. Истанбулските улици са празни. 

Над града край Босфора кръжат вертолети. Бойни самолети прелитат толкова ниско, че хората панически залягат по земята. Демонстрация на силата – шоу ъф форс, както се казва на военен жаргон. Свръхзвуковите самолети трещят като експлозии. Стъклата на прозорците се пръскат. Чуват се изстрели, експлодират гранати – звуците на войната, на бойното поле посред милионния град. Цари паника, по-възрастните с ужас си припомнят предишни опити за сваляне на властта. 

Посред нощ, извън времето за молитва, мюезините в джамиите се раздвижват. От минаретата полита зов за опълчване срещу атентаторите. Преди да е заглъхнал още, социалните мрежи се пълнят с предположения, че всичко това е инсценирано от Ердоган. Действията на войниците били прекалено непрофесионални за сериозен военен преврат. Ердоган просто искал да укрепи властовите си позиции. Ако успее да се докаже като силен вожд, който възстановява реда в страната си, тогава управляващата ПСР би имала шанса в предстоящите нови избори най-после да спечели абсолютно мнозинство и да наложи система на президентско управление.

В това време никой не знае къде е Ердоган. Президентът бил на сигурно място, твърдят от обкръжението му. Плъзват слухове, че е избягал в чужбина. Хората около него отричат категорично – президентът бил в Турция. Ненадейно по CNN Тюрк включват видеоразговор с Ердоган през мобилен телефон. Завесата е вдигната – държавният глава си е у дома. И е принуден да използва критичния (според разбиранията за критичност в Турция) телевизионен канал, за да се обърне към народа си. 

От задния план на кадъра от мобилния телефон не личи къде точно е президентът в момента – възможно е да е в самолета си, възможно е да е напът към родния си Истанбул. Превратаджиите обаче тъкмо са превзели кулата на летище „Ататюрк“ и са блокирали въздушното пространство. 

По-късно се разбира, че президентът си е позволил кратък отпуск в курорта Мармарис на Егейско море, като компенсация за това, че по време на байрама, на празника по случай края на рамадана, не е успял да остане със семейството си, понеже е бил във Варшава на срещата на върха на НАТО. Непосредствено след телефонния разговор по CNN Тюрк участници в преврата щурмуват курорта. Убити са двама от телохранителите на президента.

 – Ако бях останал там 10-15 минути по-дълго, щяха да убият и мен или да ме заловят – казва по-късно в едно интервю Ердоган. 

По време на телефонния разговор по CNN Тюрк президентът предприема ловък, но и рискован шахматен ход. Той призовава турците открито да застанат срещу атентаторите. 

– Призовавам народа ни да се събере по площадите и летищата – казва той. – И да видим тогава какво ще направят (пучистите) с техните танкове и оръжия. 

Това е опасен за живота призив – атентаторите стрелят на месо срещу демонстрантите. Но действа. Привържениците на Ердоган не само са мнозинство в Турция, много от тях го почитат като светия и ако се наложи, биха дали живота си за него. Огромни маси от хора се стичат по улиците и към летище „Ататюрк“. Демонстрантите скандират „Бог е велик!“ и „Реджеп! Таип! Ердоган!“ и това е тяхното категорично „не“ на преврата. А някои, награбили мегафони, крещят, че искат смъртна присъда за пучистите.

 Телевизионни кадри показват как граждани се изправят срещу наближаващите танкове. Накрая войниците се предават на моста над Босфора в Истанбул. Триумфиращи демонстранти с турски знамена и шалове с изписано името на Ердоган се катерят върху танковете на световноизвестния мост, който свързва Азия и Европа. Измъчват, линчуват войници. Едни срещу други са противници и привърженици на правителството и стават автори на кървави сцени. На едно видео, заснето явно на един от мостовете над Босфора в Истанбул, се вижда легнал на земята кървящ войник. Чува се гласът на този, който снима видеото, говори турс ки: „Убихме четирима, сега сме на петия. Куче!“. Изстрели. Други крещят „Бог е велик!“, „Неверници!“ и „Пукни!“. Някои газят върху безжизнените тела. Видеото се разпространява в Туитър.

Вестник „Сьозджу“, близък до военните среди, съобщава, че вилнееща в Истанбул тълпа прерязала гърлото на един войник. На друго видео се вижда как противници на преврата се струпват около един танк. Един от тях се качва на покрива и рита войника, показващ се през люка. Чуват се крясъци на турс ки: „Удряй! Удряй!“. Други молят: „Това е войник! Спрете!“. Най-после един полицай се притичва на помощ на войника. Повече от 270 души губят живота си в тази драматична нощ. Сред тях, по данни на правителството, 239 „мъченици“, т.е. цивилни граждани и верни на правителството представители на органите за сигурност. 

Превратаджиите драматично са объркали сметките си. Че избирателите на ПСР няма да ги подкрепят, това би трябвало да им е било ясно предварително. Но не само привържениците на Ердоган и големи части от армията отказват да се присъединят към пучистите, а и целият демократичен спектър на Турция. И трите опозиционни партии, които иначе са в остра вражда помежду си, единодушно осъждат опита за преврат. Не всеки, който е срещу Ердоган, автоматично е за преврата. Политици като председателя на РНП и шеф на опозицията Кълъчдароглу, който иначе нарича Ердоган „диктатор“, не иска военните да се върнат на власт, те окончателно принадлежат на миналото. 

Под натиска на масите пучистите се оттеглят от летище „Ататюрк“ в Истанбул. Това дава възможност на президентския самолет на Ердоган да кацне там към 02:30 часа, където ликуващи привърженици очакват президента, който ще се появи за пръв път от началото на опита за преврат.

В този момент Ердоган е сигурен, че зад този опит стои не друг, а старият му съратник и съюзник Гюлен, който през последните три години се е превърнал в негов отявлен враг.

 – Това е дело на мафиотската организация – са думите на Ердоган след кацането му. 

Гюлен, който в Турция по нареждане на Ердоган е обявен за терорист, още същата нощ осъжда остро опита за преврат и отрича каквото и да било участие в него, но това не прави впечатление на никого. В края на нощта, както винаги досега в политическата му кариера, победителят е Ердоган. И настава една от най-големите политически чистки, които страната някога е преживявала. Ердоган още по-решително тръгва срещу опонентите си. Опитът за преврат не само му дава убедителна причина за това, а подкрепя и искането му за въвеждане на президентска система на управление, начело на която ще застане изключително силен мъж – той самият. В крайна сметка опитът за преврат се оказал Божия благословия, заявява Ердоган. И бил добър повод „за прочистване на въоръжените сили, които трябва да са кристалночисти“.

Събития

пвсчпсн
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627
28
2930
31      

» Най-продавани