Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Интервю на Калин Терзийски пред в-к Монитор

11 Ноември 2013 | 15:04
Калин Терзийски, писател:
Не бедността ни е проблемът, а завистта и мързелът

­ Г-н Терзийски, новата ви книга се нарича „Любовта на 45-годишния мъж”. Вие научихте ли се на смирението, чрез което вашият герой се опълчва на предразсъдъците?­

О, докато героите си мога да владея, да контролирам – повече или по-малко – то за себе си не съм много сигурен. Човек е най-странната и неовладима стихия, повярвайте ми. Точно когато си помисли, че всичко е подредил и всичко в него и около него е идеално – и вземе, че дойде ангелът на смъртта. Ха-ха – това е черен хумор, но точно така пише в Библията, ако прочетете внимателно. Точно когато ни се струва, че владеем положението и себе си, съдбата ни показва, че въобще нищо не владеем. А смирението е всъщност една голяма овладяност на страстите.

­ Вашият герой се бори с предубежденията в любовта, които отнемат щастието му. Ако погледнем на любовта в по-глобален аспект, като любов към ближния, коя е правилната реакция спрямо проблема с бежанците?

­
Моят герой, както и аз самият, се дразним извънредно много от разделянето (което са направили впрочем още древните гърци) на любовта на такава и онакава. Филия (не филия за ядене, а с ударение на първото „и”, сетете се за корена на думи като русофил или философ), агапе, ерос – няма такова нещо! Всъщност, ако искаме да разделяме и класифицираме нещата по кутийки – нещо типично за съвременния човек – винаги ще успеем. Но това е смешно и не е хубаво. Любовта си е любов. Сила за живот, порив към живота, порив към съзиданието и порив към доброто. Вдъхновение. Влюбеният в едно малко момиче Антон К. е влюбен в целия свят. И ще помогне на всеки бежанец, на всяко нещастно сърце. Но любовта не е абстракция! Това е едно грозно изискване към хората, една долнопробна лъжа на хиляди години: да се обичат хората, да се обича цялото човечество, да се обичат държавата и обществото, да се обича природата и така нататък! Това е абстрактна, отблъскваща идиотщина! Кой е пипал Общество? Кой е докосвал Човечеството? Това изискване – да се обичат някакви абстракции като Човека и Родината ­ наистина убива истинската любов! Никой не може да обича Хората, по дяволите – та хората са седем милиарда и много от тях са лоши! И това всички го знаем! Обичаш тия, които обичаш! Тия, които радват сърцето ти! Но обичаш ли силно някого или няколко човека (но най-вече – един!) – заобичваш и света, и всичко! Сърцето има склонност към генерализация – то се разпростира от малкото към всеобщото. Така че нека не се срамуваме да се влюбваме и така ще бъдем по-добри – и с бежанците, и със съседите си. ­

Според някои философи бедността спасява човека, защото му дава повод да извиси духа си. Но как могат да се научат на това обикновените хора, които всекидневно се питат какво става с този 24-годишен преход?

Хората се чудят с право. И бедността не е добър учител – определено. Най-малкото такава една сентенция – за бедността, която учи – е създадена от човек, който е имал възможност, включително и финансова – да се образова и да развие интелекта си. Мъдреците и философите забравят, че са имали възможност да станат мъдреци и философи, имали са възможност за образоване, за израстване и за много мислене. Аристотел и неговите перипатетици са се разхождали сладко из красивите градини, а не са копаели под палещото слънце на нивата! Карл Маркс, месията на бедността, е племенник на Леон Филипс – бащата на фирма „Филипс”. Така че премъдростите, казани от разни философи и мъдреци, са леко перверзни. Неща, казани от сити на гладни. Аз също съм завършил медицина, специализирал съм психиатрия, учил съм само в най-елитни училища – и това само защото съм имал тази възможност. Имал съм образовани и средно заможни родители. Така че аз съм същото лайно като Маркс и Аристотел! Какво да кажат тези, които нямат дори и възможността да стигнат до моите прозрения, защото нямат пари за храна и лекарства, камо ли за образование и свободно време за мислене? Така че: Народът се пита с право! И неговият гняв е свещен! И аз ще застана винаги зад него – ето именно защото ми е неудобно от това, че аз съм имал, а други са нямали. ­

Кое ни пречи повече да вървим напред – кризата или оплакването от нея?
­

Оплакването винаги е ужасно тъпо нещо! Когато си зле наистина, по-добре не се оплаквай, а се мобилизирай! Оплакването те прави самосъжалителен, кара те да се наслаждаваш на жалкото си положение, да се чувстваш като жертва – а така се живее удобно! И хаби енергия! Оплакването хаби енергията за справянето с проблемите!И деморализира. Така че, който се оплаква, е саботьор. Ние трябва да искаме правата си, да се борим за тях. А не да мънкаме. И да цъкаме с език това вечно българско: Ужас, ужас… ­

Бедността принуди някои хора да спрат месото, а други избират това от етични причини и те празнуват на 1 ноември Световния ден на веганите. Вас с какво ви обогати вегетарианството? ­


Аз не съм нито веган, нито вегетарианец. Просто не ям месо. И нищо убито. Защото мразя насилието. Идиотщина и атавизъм е да причиняваш смърт заради лакомията си. Бърнард Шоу е казал: „Човек може да се нахрани и с хляб и сирене, и с пържола. Въпросът е изядената пържола по-нагоре ли го поставя или по-надолу?” В морално отношение става въпрос. А по въпроса за хората, спрели месото от бедност – не е точно така: българинът е на едно от водещите места по затлъстяване и по вредно хранене – именно с месо. И е на трето място в Европа по пушене на скъпи и зловещо вредни цигари. Така че не бедността ни е проблемът. Вижте Судан и Сомалия – те са бедни. При нас проблемът са завистта, злобата, малодушието и мързелът. Духовната леност. Чалгата – в морален и естетически смисъл. ­

Този избор кара ли ви да се чувствате понякога като аутсайдер?
­

Аз винаги съм бил аутсайдер. Защото само ако си аут сайд, можеш да гледаш нещата отстрани и да ги Виждаш! ­

Много хора измерват своето щастие с месото, което могат да си купят. Вие с какво измервате вашето? ­


Аз измервам своето щастие…Трудно ми е да отговоря. Защото то не може да се измери. Но с големината на личните ми победи, може би. Когато успея да направя нещо извънредно трудно – като например да напиша толкова внимателно и толкова прецизно голям роман за нещо толкова банализирано като Любовта – аз съм постигнал според мен голяма победа, голямо себенадмогване ­ и ето – щастлив съм. Но и това е до време. Почвам пак!

­ Ако политиците ни станат вегетарианци, ще бъдат ли по-хуманни според вас?­

О, аз препоръчвам на абсолютно всеки да стане вегетарианец. Но не насилвам никого. Мразя насилието, па ако щете и моралното насилие. Всеки трябва да узрее сам. Иначе това изкривяване, тази принуда го извива като младо и жилаво дърво или като пружина. Създава сили на съпротивление у него. И един ден тези сили нарастват толкова, че той разрушава това, което го е насилвало. Дървото скъсва теловете, с които е било привързвано. Аз искам и политиците, и хората около мен да се научат, че не е хубаво заради личната си лакомия, заради личните си кръвожадни страсти да се убива. В края на краищата едно теле изпитва съвсем същите неща като един човек. Представете си как ще живеете с представата, че ще ви заколят. Нека не изпадаме в удобната заблуда, че животните не могат да мислят! Мислят точно като нас. Та нима канибалите не си представят враговете именно така – като същества, които не мислят и не чувстват? Лесно е да дехуманизираш, да деанимираш някого – да си представиш, че не е човек, че няма душа като твоята, за да можеш леко и безгрижно да насилстваш над него! Така се прави непрекъснато. Непрекъснато! Така правим ние спрямо враговете си, спрямо бежанците, спрямо противниците си. Решаваме, че те не са хора като нас и затова можем да правим каквото си поискаме с тях. На нас ни е удобно да си представяме, че животните (или пък противниците ни) са просто ходещи салами, нищо повече. Чувстващо и страдащо същество е трудно да се мрази или да се изяде, но ходещ салам – лесно, нали? Ще ми се да сложим един ден край на зверството, на кръвожадността у нас. И това ще ни направи много по-умерени, мили и спокойни и в отношенията ни един с друг!

Визитка
Роден е през 1970 г. в София. Завършва медицина и специализира психиатрия. Автор е на стихосбирки, сборници с разкази и романите „Алкохол”, „Лудост”, „Войник или Упование за обезсърчените”. В момента води курс по творческо писане. Отскоро на книжния пазар е новият му роман „Любовта на 45-годишния мъж” (ИК „Сиела”)


Източник: http://www.monitor.bg/article?id=406995

Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
1516171819
20
21
22232425262728
293031    

» Най-продавани