Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Осем въпроса към Александър Секулов

18 Юни 2013 | 11:24

Александър Секулов е известен с това, че пише по правилата на изяществото. Текстовете му са интригуващи, написани с екстри: приятелството с думите, вниманието към детайла и картинността на изказа правят книгите му различни. Заради метафоричните истории, които неусетно завладяват и насищат сетивата. Неговите романи „Господ слиза в Атина” и „Островът”, книгите със стихове („Карти и географии”, „Възхитително и леко”) сборниците с есета („Високите каменни хълмове”) отиват бързо при читателя. Писателят е носител на национални литературни награди. Превеждан е на немски, английски, унгарски, сръбски, македонски, хърватски и полски език.

Новата му книга „Гравьор на сънища” (изд. „Сиела”) разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена. Всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват докрай. Сред лабиринти от време преминават Грейс – бивша циркова актриса с дъждовен поглед и ментова дарба да се люби, колекционерите на напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро Йосифидиус Йо., високият пътуващ магьосник Наско Х., тъмната му сянка Негро Хосе, Джордж Хоразиус, Джордж Закариъс, джентълмените на обира Бастиан Херце Монтоливо и Елвер Баняга, малките светци под балконите на Валпарайсо, красивите прахосници на имена Даниеле Синсероса и Франк Стенли, неуморният изследовател на носталгията Лемуел Кардингтън Суифт, както и любовниците от черен пипер в ротата на капитан Кок.

Мотивът да издадете роман, който съдържа вече познатите “Колекционер на любовни изречения” и “Малката светица и портокалите”, като прибавите новия “Последната рота на капитан Кок”? Защо повярвахте в успеха на такъв вид книга, г-н Секулов? 

- Още при издаването на „Колекционер…” имах ясното усещане, че историите ще се разгърнат в три книги, но суеверието ме карашe да си мълча. И се оказах прав – третата, последна част от романа, се забави четири години. В един момент изобщо не бе сигурно, че ще намеря начин да го завърша. Причината бе тривиална – чисто стилистично се бях отдалечил от първите две книги. Не знаех с какъв тон ще завърши последната.

Сага за любовта, родена във въображението, роман за невъзможната любов, която те оставя жив, словесен лабиринт с изящни коридори, от които няма лесно измъкване. Вие как бихте определили новата си книга?

- Старателно бягам от това упражнение. Писателят би трябвало да бъде беззащитен и смутен пред създаденото. То представлява загадка предимно за него. Загадка, която трябва да пренесе до читателя. Ако самият писател се отнася с удивление към написаното, то това удивление може да се пренесе и върху читателя.

Нужен ли ни е гравьор на сънища, за да се озовем в свят, в който истината няма хиляди лица? 

- Гравьорът удостоверява наличието на паралелни светове. Уверява ни, че има свят на красивото и изящното. Пренася ни съобщенията на Господ.

-  Ако изяществото е вливане на душата в онова, което наричаме съвършенство, то кое, според Вас, е другото, което ни дава свободната възможност да участваме в това съвършенство?

- Вярата. Тя ни прехвърля през тъгата и знанието за неотменния край. Вярата, че красивото е вечно.

Възможно ли е езикът на времето да е променил значението на думата “изящен” и сега да не откриваме нищо в нея?

- Езиците на времената – защото те са различни, не могат да отменят значението на думите. Изящното е атрибут на вечността. Нищо, което не е изящно, не е вечно.

Авторът ли рекламира книгите си, или те го поставят в окото на читателя, за да бъде запомнен?

- Има колеги, които от усилия да рекламират книгите си, забравят да ги напишат. Тъжна работа.

Според Вас, как се променяше през годините вкусът на съвременния български читател?

- В процес на постоянно окуражаване да сравнява написаното от съвременните български писатели с написаното от останалите съвременни писатели по света.

В “Островът” написахте: “А и книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето”. Вие опитвали ли сте да изведете времето от себе си? 

- Всяко писане е опит за бягство от протичащото време и за братство с неподвижното време.

Въпросите зададе Димка Кабаиванова

gravior_cover

От книгата

Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”

„…знае, че тази жена не търси него и никога не го е търсила; не е търсила спомена за него, защото никога не е бил с нея и никога не се е случвал в живота й; и никой никого не е напускал, както и никога не са били в онези стаи в Амстердам или в Маракеш; и не са били никъде заедно, и никога не ще бъдат, защото любовта не иска доказателства, защото любовта е само пространство за преминаване без възможност да запомниш пейзажа, без възможност да го опишеш: без нелепо очакване за бъдеще.

Тя не съществува. Той не съществува. Все още”.


Източник: http://nikak.bg/?p=8353




Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
20
21
2223242526
2728293031  

» Най-продавани