Намерихме Ружа Лазарова в малко кафене в любимия й парижки квартал
Фобург Сен Дени. „Промени се много, дойдоха хипстърите“, констатира Ружа
– българско-френската писателка („Мавзолей“, „Органът на мълчанието“),
завършила политически науки в Париж. Живее там от 1991 г., от 1998 г.
пише изцяло на френски. През годините е била журналист на свободна
практика за френски и български издания, кореспондент на Би Би Си.
Миналото лято тя отразяваше антиправителствените протести във
френскоезичния си блог roujainsofia.wordpress.com,
текстовете й бяха препечатвани във влиятелния Arysque. Поводът за
срещата ни е „Дълбоко в деколтето“, нейният най-нов роман, който излиза
сега на български. Почитателите на писателката може и да познаят
главните герои на романа, вече излизал в България под заглавие
„Кръстосани сърца“. Истината обаче е, че пълното заглавие на романа е
„Дълбоко в деколтето: изцяло нов роман“. Ружа започва да редактира
българския превод на книгата за нейното второ издание „и приключението
започна“. Страница след страница от стария превод „се получи една
напълно нова книга“. „Книга за гърди не се пише еднакво на трийсет и на
четирийсет години“, обобщава приключението тя.
Младен Петров
Като какъв човек се определяте?
Жизнен и весел, на който бързо му минава, игрив, дарен с невероятно любопитство, който обича и защитава приятелите си.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Литературата.
Любимият ви момент от деня?
Привечер, след като съм прекарала деня си в писане. През ваканцията обичам и изгрева на слънцето.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да я превърна в доходоносна.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
„Здравей,
как се казваш? Аз съм Ружа и съм писател. Разказвам приказки за
големи, в които има принцеси и принцове, добри и лоши, битки и
пътешествия. Но не ги разказвам на глас, а с букви и думи, които ще
научиш, като пораснеш. Съвсем скоро.“
Как си почивате?
Със спане.
Какво ви зарежда?
Разходка в планината.
Какво ви разсмива?
Много
неща, много лесно се смея. Трудно ми е да го опиша. Бях започнала
роман на тази тема, но по независими от мен обстоятелства го изоставих.
Дано пак да го пожелая.
Какво ви натъжава?
Несправедливостта, когато е насочена срещу слабите.
Какво ви вбесява?
Предателството. Трудно го прощавам.
Личност, на която се възхищавате?
Франц
Кафка, заради гигантския му талант и твърдата му като стомана вяра в
литературата, заради битката му с живота, или по-скоро с болестта,
заради безкористността му и невероятната му сила в слабото му тяло.
Кое свое качество харесвате най-много?
Чувството за хумор, което смея да твърдя, че притежавам.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Не
умея да отказвам – или мънкам и не се разбира, или избухвам. Уча се да
казвам „не“ любезно. Иначе имам куп недостатъци, с които свикнах –
добре си живея с тях.
Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Да
пея. Защото всичко се случва вътре в тялото – в гръдния кош, притиснат
от диафрагмата, в трахеята, между гласните струни, в устата. Защото е
дихание, а създава магия за душата.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Последният
подарък, който направих, бяха две книжки за деца, в които се говори за
история на изкуството на детски език. А последният подарък получих
току-що – бях на пазара, малко преди да затворят сергиите, гледах
плодовете, цените, портмонето си, колебаех се и изведнъж изникна
продавач, симпатичен чичко арабин, който ми подаде кошничка с ягоди.
Каза, че му били последните, и ми ги даде.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Не
е много оригинално – gmail и facebook. И пет речника онлайн, с които
работя – тълковни, за синоними, енциклопедични, на български и на
френски език.
Къде бихте искали да живеете?
В
Париж, където живея. Космополитен град, населен с невероятни образи,
обитаван от езиците на света, носител на богата история. И красив.
Казват, че сега запада културно, и може би за това ми харесва.
Любимите ви имена?
Не ми е ясен много въпросът: имена за персонажи или имена в живота?
Най-интересното място, на което сте били?
В
Лаос, и по-скоро града Луанг Прабанг, разположен на реката Меконг. Там
живописно съжителстват будизъм и соц, красиви пагоди и фрески с
лозунги за светлото бъдеще. Лъхат спомени за опиум и за изкуствени
райове, тънки пироги се плъзгат по мощните води на реката.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
От сън спомени няма.
Източник:
http://www.capital.bg/light
